ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 711

гр.София, 16.02.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Д. Д. Г. Николаева

като изслуша докладваното от съдия Д. Д. гр. д. №4228 по описа за 2025 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Й. И. против решение №4332 от 4.7.2025 г., постановено по въззивно гражданско дело №12996 по описа за 2023 г. на Софийския градски съд, ГО, IV-В въззивен състав. С въззивното решение е отменено решение № 10447 от 18.06.2023 г. по гр. д. № 26644 по описа за 2021 г. на Софийския районен съд, 82 състав, в частта, с която М. В. Т. е осъдена да заплати на С. Й. И. сумата от 17 293,50 лв., представляваща половината от авансово заплатена сума по предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 30.03.2017 г., половината от направените разноски за прехвърляне на собствеността върху недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в [населено място], район Искър,[жк], [жилищен адрес] вх.“..“, ет....., половината от направените разходи за подобрения в недвижимия имот и половината от направените разходи за консумативи за ползването на недвижимия имот и такси за етажната собственост, в тези части е постановил друго решение за отхвърляне на исковете, а в частите, с които исковете са отхвърлени за останалата една втора част от сумата в общ размер от 17293,50 лв. първоинстанционното решение е потвърдено.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е недопустимо, необосновано и неправилно поради противоречие с материалния закон и съществени процесуални нарушения-основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 2 и т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи недопустимост на решението и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК по следните въпроси:

1. Допустимо ли е произнасяне по непредявен иск извън предмета на делото, очертан с претенциите, предявени с исковата молба и направените с отговора на същата възражения?

2. Следва ли при сключване на спогодба страните ясно, недвусмислено и категорично да изразят волята си за окончателното уреждане на възникналите между тях спорни правоотношения, отказът от субективна права следва ли да бъде изрично заявен, а когато спогодбата е сключена чрез конклудентни действия, необходимо ли е те недвусмислено да сочат, че има съгласие да се сключи спогодба?

3. Приложимо ли е изпълнението на нравствен дълг, регламентирано в разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от ЗЗД и в отношенията между съсобствениците на недвижим имот, очертани в чл. 30, ал. 3 от ЗС и явява ли се тази норма специална по отношение на института на неоснователното обогатяване? Съществен елемент ли е при изпълнението на нравствен дълг субективното отношение на лицето, че съзнателно изпълнява свой нравствен дълг и води ли липсата на такова субективно отношение до неосъществяване на института на изпълнението на нравствен дълг?

4. Длъжен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства и доводи на страните, като конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава възприетата фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва и на кои не, кои възприема и кои не? Явяват ли се роднините на пълномощика по делото на страната, която ги е посочила като свитдетели, заинтересовани в полза на тази страна и следва ли съдът да преценява техните показания съобразно чл. 172 от ГПК със засилена критичност?

М. В. Т. застъпва становището, че няма основание за допускане на решението на Софийския градски съд до касационно обжалване, като оспорва касационната жалба и по същество.

По допустимостта на касационната жалба Върховният касационен съд приема следното:

С. Й. И. е предявил против М. В. Т. четири обективно съединени иска: за сумата от 23 643,70 лв., представляваща половината от авансово заплатената цена по силата на предварителен договор от 30.03.2017 г. за покупко-продажба апартамент, находящ се в [населено място], район Искър,[жк], [жилищен адрес] вх.“....“, ет....., за сумата 4301,08 лв., представляваща половината от заплатените от него разноски за прехвърляне на собствеността на имота и вписване на законна ипотека, за сумата 2422 лв., представляваща половината от заплатените разходи за подобрения в имота и за сумата 4029,78 лв., представляваща половината от заплатените разходи за консумативи за ползване на имота. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК на касационно обжалване подлежи само въззивното решение, постановено по първия иск, което включва отмяната на първоинстанционното решение, с което е присъдена сумата от 17 293,50 лв., представляваща част от авансово заплатената цена по силата на предварителен договор от 30.03.2017 г., постановяването на решение за отхвърляне на иска за тази сума и потвърждаването на първоинстанционното решение за отхвърлянето на този иск над 17293,50 лв. до 23 643,70 лв. Касационната жалба срещу решението на Софийския градски съд по останалите искове следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното производство трябва да бъде прекратено.

Касационната жалба срещу решението на Софийския градски съд в частите, с които този съд се е произнесъл по иска с цена 23 643,70 лв. за половината от авансово заплатената цена по силата на предварителен договор от 30.03.2017 г. е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Ищецът е посочил в исковата молба срещу М. В. Т., че двамата са закупили процесния недвижим имот в съсобственост през 2018 г., като при сключване на предварителния договор от 30.03.2017 г. лично той е заплатил на продавача авансово част от цената в размер на 47 287,39 лв. Имотът е продаден на трети лица през 2021 г., като страните са си разделили поравно получената от продажбата цена, но ответницата отказала да му издължи половината от дадената като аванс по предварителния договор сума, поради което е поискал тя да бъде осъдена да я заплати. За да счете, че този иск е неоснователен, въззивният съд е приел, че са водени преговори, при които чрез взаимни отстъпки страните са решили да си уредят имуществените отношения с постигане на съгласие парите от продажбата на имотите да послужат за погасяване на ипотечните кредити, а останалата сума да се раздели поравно. По този начин страните са уредили правоотношението помежду им по договорен път, което изключва основанието за извъндоговорните кондикции. В мотивите на решението си/ стр. 11/ въззивният съд е обсъждал показанията на свидетеля Б., според които ищецът е настоявал да получи половината от дадения аванс по предварителния договор, ответницата обаче не била съгласна и споразумение по този спор не е било постигнато. Въззивният съд не е счел тези показания за недостоверни, но въпреки това е стигнал до извод за сключена спогодба между страните, с която са уредени взаимоотношенията, свързани с платения аванс по предварителния договор. Договорът за спогодба по чл. 365, ал. 1 ЗЗД има за цел да внесе определеност и яснота в отношенията на спорещите, като се прекрати съществуващият спор чрез взаимни отстъпки. Взаимните отстъпки по смисъла на чл. 365, ал. 1 ЗЗД, които са насочени към достигане на общоприемливо решение на правния спор, не включват задължително отказ от субективни права. Този отказ следва да бъде изрично заявен, както е прието в цитираното от касатора решение № 60152 от 27.04.2022 г. по т. д. № 49/2021 г. на I ТО на ВКС. В случая въззивният съд е счел, че ищецът се е отказал от правото си да получи половината от авансово внесената от него сума по предварителния договор, без такъв изричен отказ да е бил заявен, напротив-според показанията на свидетеля Б. налице е било изрично волеизявление в обратния смисъл, че претенцията за заплащане на половината от аванса се поддържа от ищеца. Следователно даденото от въззивния съд разрешение на втория въпрос на касатора противоречи на практиката на ВКС, поради което следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Софийския градски съд в частите, с които този съд се е произнесъл по иска с цена 23 643,70 лв. за половината от авансово заплатената цена по силата на предварителен договор от 30.03.2017 г. Решението не може да бъде допуснато до касационно обжалване в тези части по останалите посочени от касатора основания. Решението не е недопустимо и няма противоречие с практиката на ВКС при разрешаване на първия въпрос на касатора, тъй като ответницата е посочила в отговора на исковата молба всички факти, които съдът е квалифицирал като сключена между страните спогодба. Не се констатират допуснати от въззивния съд пропуски при обсъждане на доводите на страните и събраните по делото доказателства, включително при оценката на достоверността на свидетелските показания, поради което по четвъртия въпрос също не може да се допусне касационно обжалване. Отговорът на третия въпрос също не може да обуслови допускане на касационно обжалване, тъй като касае мотивите на въззивния съд за неоснователност на иска за заплащане на консумативните разноски за апартамента, в която част касационната жалба е недопустима.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №4332 от 4.7.2025 г., постановено по въззивно гражданско дело №12996 по описа за 2023 г. на Софийския градски съд, ГО, IV-В въззивен състав, в частите, с които е отменено решение № 10447 от 18.06.2023 г. по гр. д. № 26644 по описа за 2021 г. на Софийския районен съд, 82 състав, за осъждане на М. В. Т. да заплати на С. Й. И. сумата от 17 293,50 лв., представляваща половината от авансово заплатена сума по предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 30.03.2017 г., постановено е друго решение за отхвърляне на иска за тази сума и е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърлянето на този иск над 17293,50 лв. до 23 643,70 лв.

Дава седмичен срок на С. Й. И., считано от съобщението, да внесе 241,69 евро държавна такса по сметката на ВКС и да представи вносния документ. В противен случай производството в допуснатите до касационно обжалване части ще бъде прекратено.

След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване или на докладчика за прекратяване.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на С. Й. И. против решението на Софийския градски съд в останалите части, като прекратява производството.

Определението в прекратителната част може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в седмичен срок от съобщението до страните, а в останалите части е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: