ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 489

София, 09.10.2015 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 05 октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело № 3262 /2015 година

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ТПК „А. 92” [населено място] против решение № ІV-12 от 17.02.2015г. по гр. д.№ 1863 /2014 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 164 от 17.07.2014г. по гр. д.№ 220/2013г. на РС-Поморие. С последното е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск да се признае за установено по отношение на наследници на Л. С. К., че кооперацията е собственик на поземлен имот с идентификатор 57491.505.51 по КК на [населено място], одобрена на 29.04.2009г. с площ 1200 кв. м.

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, уреждащ института на придобивната давност и реституцията по ЗСПЗЗ, както и на нормата на чл. 5 ал. 2 ЗВСОНИ, за нарушение на правилото на чл. 17, ал. 2 ГПК и за допуснати процесуални нарушения при преценка на доказателствата. Инвокира се и оплакване за необоснованост на извода, че ответниците са придобили правото на възстановяване на собствеността върху процесния имот на основание реституция по ЗСПЗЗ. Според касатора, те не установяват наследодателят им да е притежавал процесния имот.

В изложението по чл. 284, ал. 3 т. 1 ГПК към жалбата са формулирани следните въпроси: 1. допустимо ли е по установителен иск за собственост, ищецът да се брани с възражение за незаконосъобразност на решението на ОСЗ за възстановяване на имота по ЗСПЗЗ тъй като наследодателят на ответниците не е бил собственик на имота към момента на колективизацията. 2. следва...