2О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 270

гр. София, 21.01.2026 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари, две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 1653 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) срещу решение № 8 от 06.01.2025 г. по в. гр. д. № 2749/2023 г. на Софийски апелативен съд (САС), с което е потвърдено решение № 260110 от 16.01.2023 г. по гр. д. № 440/2019 г. на СГС, с което са отхвърлени изцяло като неоснователни предявените искове с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.), вр. с пар. 5, ал. 1 ПЗР ЗПКОНПИ, за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 1 738 864. 68 лв. от патримониума на В. И. М., Л. Г. С. – М., И. В. М. и А. В. М..

Касаторът поддържа в касационната си жалба, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната си жалба касаторът навежда доводи за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК по правни въпроси, измежду които въпросът: „Допустимо ли е съдът да въвежда, извън законоустановените предпоставки за основателност на исковете по...