Производството е по реда на чл. 73, ал. 4 от ЗЧСИ (ЗАКОН ЗА Ч. С. И).

Образувано е по жалба на Ш. Д. – частен съдебен изпълнител, рег.№79* в регистър на КЧСИ, с район на действие Благоевградски окръжен съд, против решение от 22.4.2014 г. на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители на Р. Б по дисциплинарно дело № 19/2013 г., образувано въз основа на искане, изх.№94-00-109/18.9.2013 г. на министъра на правосъдието. Оплакванията на жалбоподателя са изложени в жалба, подадена лично от него.

В жалбата се сочи, че атакуваното решение е неправилно, тъй като не отговаря на фактическата обстановка по изпълнителното дело. Относно първото наложено наказание – глоба от 1000 лева, за извършено дисциплинарно нарушение на чл. 79, ал. 1 и ал. 2 ЗЧСИ, изразяващо се в неиздаване на сметка по чл. 79, ал. 1 ЗЧСИ с посочване на основанието и размера на всяка отделна такса, съобразно изискванията на ал. 2 за сумата 211 лева се твърди, че при изпращане на становище до Министерството на правосъдието, наистина не се е съдържала сметка по чл. 79, ал. 1 ЗЧСИ точно за сумата от 211 лева, но се е съдържала сметка за сумата, внесена от взискателя при образуване на изп. д.№343/2013 г. за сумата 298 лева с ДДС, събрана по изпълнителното дело от длъжника за такси по принудителното изпълнение по ТТРЗЧСИ, за което издадена фактура на 01.10.2013 г., като екземпляр от същата е изпратен по пощата на длъжника. Твърди се също така, че на 25.10.2013 г. по делото е депозирана молба от С. Ц. – управителна фирмата на длъжника, с която е приложен документ, удостоверяващ титуляра на сметката, по която да бъде възстановена надвнесената сума, както и че от приложеното по делото извлечение от банкова сметка, на дружеството – длъжник е възстановена сумата 378,94 лева. По – нататък в жалбата отново се сочи, че наистина сумата за такси по принудителното изпълнение в размер на 211 лева не е издадена сметка по чл. 79 ЗЧСИ, но е издаден протокол за дължими суми, приложен по делото, като в протокола са посочени всички получени по делото суми, кои от тях са преведени и кога на взискателя, колко са задържани за такси и колко са възстановени на дружеството – длъжник, като се навежда довод, че въпреки, че не е издаден документ с наименование “сметка” по чл. 79, ал. 1 ЗЧСИ, то е издадена фактура, изпратена по пощата на задълженото лице – длъжника, който след това на 25.10.2013 г. е депозирал молба с приложеното удостоверение за открита банкова сметка, по която е възстановена надвнесената сума от 216 лева.

Въз основа на изложеното жалбоподателят твърди, че е налице уведомяване на длъжника за дължимите такси по изпълнителното дело, като му е изпратена фактура, вместо сметка по чл. 79, ал. 1 ЗЧСИ.

Относно второто наложено наказание глоба от 300 лева за извършено дисциплинарно нарушение на т. 5 ТТРЗЧСИ и събиране от длъжника на сумата 216 лева, представляваща сбор от 9 броя такси се твърди, че при начисляване на посочената сума е допусната техническа грешка, като вместо връчването на самите съобщения за вдигане на запорите да се таксува по т. 4 ТТРЗЧСИ, е таксувано като връчване на ръка по т. 5 от тарифата. Твърди се, че наложеното наказание не съответства на нарушението.

Моли се за обезсилване на обжалваното решение и да се прекрати дисциплинарното производство, като алтернативно се застъпва искане за отмяна или изменение на наложените наказания.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява.

Ответникът по жалбата – Камара на частните съдебни изпълнители, посредством процесуалния си представител – юрисконсулт Д., оспорва жалбата и пледира за оставяне в сила на решението на дисциплинарната комисия. Представен е и писмен отговор. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата - Министерство на правосъдието, посредством процесуалния си представител – юрисконсулт Д., оспорва жалбата и застъпва становище за потвърждаване решението на дисциплинарната комисия. Представен е и писмен отговор. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови обжалвания пред ВКС съдебен акт съставът на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители е приел следното:

Относно нарушението по чл. 79, ал. ал. 1 и 2 ЗЧСИ комисията е стигнало до извод, че съгласно чл.-79, ал. 1 ЗЧСИ, за събиране на таксите по изпълнени есе изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице, като в алинея втора от същата норма е предвидено, че в сметката се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материалния интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителните разноски, размерът на получената предплата и последиците от неплащането. В конкретния случай е прието, че съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК съдебният изпълнител е длъжен да уведоми длъжника за всяка дължима от него такса по основание и размер, тъй като той има право да обжалва постановлението за разноските, които включват всички такси и разноски по изпълнението, дължими от него. Изложени са изводи, че ако длъжникът не е уведомен за основанията и размерите на таксите, той не може да упражни правото си на защита, предвидена в чл. 435, ал. 2 ГПК, респективно се препятства възможността за осъществяване на съдебен контрол върху действието на съдебния изпълнител по тяхното изчисляване. Въз основа на това и с оглед констатираната по делото липса на доказателства за това, че преди събирането на таксите в общ размер на 211 лева или след тяхното плащане от длъжника, жалбоподателят в настоящото производство да е издал сметка по чл. 79, ал. 1 ЗЧСИ, с посочване на основанието и размера на всяка отделна такса, каквото е изискването на чл. 79, ал. 2 ЗЧСИ, ЧСИ Ш. Д. е нарушил разпоредбите на посочените норми, което представлява дисциплинарно нарушение.

Относно нарушението на т. 5 ТТРЗЧСИ ДК при КЧСИ е приела следното:

Съгласно посочената разпоредба, за изготвяне и връчване на съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително и за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. ал. 2 и 3 ГПК, се събира такса от 20 лева. Прието е също така, че след конституиране на държавата, чрез НАП, като присъединен взискател за дължимите от длъжника публични задължения, съдебният изпълнител е изпратил запорни съобщения за налагане на запори върху парични вземания на длъжника към банки. Прието е, че разпоредбата на посочената по-горе норма регламентира размера на такса за лично явяване на съдебния изпълнител или от негов служител на призовки и уведомления, а с оглед района на действие на ЧСИ същият няма правомощие лично, съответно чрез свой служител, да връчва книжа в [населено място], както и че по изпълнителното дело няма доказателства ЧСИ Ш. Д. да възложил и изпратил на друг съдебен изпълнител с район на действие – съдебен район на СГС лично да връчи на банките съобщенията за вдигане на запорите. С оглед представените писмени доказателства – обратни разписки, ЧСИ е изпратил съобщенията по пощата чрез препоръчано писмо с обратна разписка, което се извършва съгласно точка 4 ТТРЗЧСИ, което сочи на нарушение на тарифата.

Върховният касационен съд, състав на ІV г. о, като разгледа жалбата, взе предвид отговорите на ответниците по нея, становищата на процесуалните представители на последните, изразени в съдебно заседание, и на основание чл. 73, ал. 4 ЗЧСИ намира следното:

Решението на дисциплинарния състав на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители е законосъобразно. Изводите са изцяло в съответствие със събраните по делото доказателства за нарушение на императивни правни норми, каквито са разпоредбите на чл. 79 ЗЧСИ и т. 5 от ТТРЗЧСИ. Тази императивност задължава ЧСИ за спазва изискванията при попълване на сметката по чл. 79 ЗЧСИ, така както законодателно е предвидено. Всякакви други форми на отразяване, извършени от ЧСИ, не го освобождават от спазване на предвиденото в закона изискване на отразяване на извършените от него процесуални действия в изпълнителното производство.

Законосъобразно е и решението на дисциплинарния състав и относно извършеното второ нарушение. По делото е установено по безспорен начин, че не е налице хипотезата на т. 5 от ТТРЗЧСИ, за да бъде приложено събиране на такси по нея. Неоснователно е позоваването на жалбоподателя на техническа грешка с оглед съществената разлика между двата способа за връчване на книжа.

Относно размера на наложените глоби настоящият състав на ВКС, ІV г. о., намира, че същите са в рамките на предвиденото в чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ и са съобразени с тежестта на нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени.

Ето защо жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – оставено в сила.

С оглед изхода от настоящото производство жалбоподател следва да заплати на всеки от ответниците по жалбата юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева за всеки от тях.

Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 22.4.2014 г. на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители на Р. Б по дисциплинарно дело № 19/2013 г.

ОСЪЖДА Ш. Ш. Д., частен съдебен изпълнител, рег.№79* в регистър на КЧСИ, с район на действие Благоевградски окръжен съд, да заплати на К. НА Ч. С. И юрисконсултско възнаграждение в размер на 200/двеста/ лева.

ОСЪЖДА Ш. Ш. Д., частен съдебен изпълнител, рег.№79* в регистър на КЧСИ, с район на действие Благоевградски окръжен съд, да заплати на МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО – София, юрисконсултско възнаграждение в размер на 200/двеста/ лева.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: