Сборник постановления и тълкувателни решения на Върховния съд на Р. Б. по граждански дела 1953-1991, стр. 98, пор. № 28

ВЛЕЗЛИТЕ В СИЛА РЕШЕНИЯ ПО ЧЛ. 52 ЗЛС, ПОСТАНОВЕНИ ПРЕЗ ВРЕМЕ НА БРАК, КОЙТО НЕ Е БИЛ ПРЕКРАТЕН ДО ВЛИЗАНЕ В СИЛА НА СЕМЕЙНИЯ КОДЕКС, ЗАПАЗВАТ ДЕЙСТВИЕТО СИ И СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА НА СЪЩИЯ КОДЕКС, КОГАТО ТЕЗИ РЕШЕНИЯ СА ИМАЛИ ЗЗД ПРЕДМЕТ ИМУЩЕСТВА, КОИТО СЪГЛАСНО ЧЛ. 13 ОТ СЕМЕЙНИЯ КОДЕКС ОТ 1968 Г. НЕ СЕ ВКЛЮЧВАТ В ИМУЩЕСТВЕНАТА ОБЩНОСТ НА СЪПРУЗИТЕ.

ИМУЩЕСТВАТА И ПРАВАТА, ПО ОТНОШЕНИЕ НА КОИТО ИМА ВЛЯЗЛО В СИЛА РЕШЕНИЕ ПО ЧЛ. 52 ЗЛС, ПОСТАНОВЕНО ПРЕЗ ВРЕМЕ НА БРАК, КОЙТО НЕ Е БИЛ ПРЕКРАТЕН ДО ВЛИЗАНЕТО В СИЛА НА СЕМЕЙНИЯ КОДЕКС, КОИТО СА НАЛИЦЕ КЪМ СЪЩИЯ МОМЕНТ, СЕ ВКЛЮЧВАТ В ИМУЩЕСТВЕНАТА ОБЩНОСТ НА СЪПРУЗИТЕ, ЩОМ СА ОТ КАТЕГОРИЯТА НА ВЕЩИТЕ И ВЕЩНИТЕ ПРАВА, КОИТО СА ОБЯВЕНИ ПО ЧЛ. 13 НА СЪЩИЯ КОДЕКС ЗЗД ТАКАВА ОБЩНОСТ.

Чл. 19 СК

Чл. 13 СК (отм.)

Чл. 103 СК (отм.)

Чл. 52 (отм.) ЗЛС

На основание чл. 212 ГПК председателят на Върховния съд на Р. Б. е направил предложение до ОСГК на Върховния съд да издаде тълкувателно решение по въпроса: каква е съдбата на влезлите в сила решения, с които на основание отменения чл. 52 от Закон за лицата и семейството (ЗЛС) е определена част за единия съпруг в придобиванията на другия или пък е прието, че единият съпруг не е допринесъл нищо в придобиванията на другия, ако бракът им е бил заварен от Семейния кодекс от 1968 г.

ОСГК на Върховния съд, за да се произнесе, взе предвид:

Съгласно отменения чл. 52 ЗЛС всеки от съпрузите при прекратяване на брака имаше право чрез иск да получи част от имуществото, което другият съпруг е придобил през време на брака. Съдебната практика допускаше такъв иск да се предявява и преди прекратяването на брака при известни условия. Този иск е конститутивен. С уважаването му ищецът става собственик на съответна част от имуществото на другия съпруг.

Решението по чл. 52 ЗЛС съставлява присъдено нещо досежно имуществените отношения между съпрузите относно имуществото, предмет на същото решение.

С. С. кодекс от 1968 г. обаче се установи общност на съпрузите за придобитите в течение на брака им вещи и права върху вещи, указани в чл. 13 на същия кодекс. Съгласно чл. 103 СК от 1968 г. тази общност се разпростира и върху имуществата, придобити от съпрузите до влизане на кодекса в сила, независимо от това на чие име са били придобити те. Следователно установеният със Семейния кодекс режим за имуществени отношения между съпрузите е единственият законен режим в нашата страна. От момента на влизането в сила на Семейния кодекс е недопустимо да съществува разделеност между съпрузите досежно вещи и вещни права, придобити през време на брака, освен върху такива, придобити по наследство или дарение или върху движими вещи, които са придобити от единия съпруг и му служат за обикновено лично ползване или за упражняване на занятие.

Постановените до влизане в сила на Семейния кодекс от 1968 г. решения по чл. 52 ЗЛС, с които се признава принос върху вещи и вещни права, указани в чл. 13 от този кодекс, на някои от съпрузите по бракове, които до този момент не са прекратени, вече се явяват в несъответствие с прогласената общност на тези имущества. Това несъответствие следва да се разреши в полза на закона в смисъл, че с влизането в сила на Семейния кодекс от 1968 г. тези решения не са пречка за включване в общността и на имуществата, за които те се отнасят, защото са постановени по време, когато съществуваше имуществена разделеност между съпрузите, и се отнасят до имущества, придобити през времетраенето на брака, който не е прекратен.

Както се спомена по-горе, Семейният кодекс от 1968 г. поначало въвежда имуществена общност на всички вещи и вещни права, придобити през време на брака до влизане в сила на същия кодекс, независимо от това на чие име и на какво основание са били придобити те, освен за тези, изключени от общността по силата на чл. 13 от Семейния кодекс от 1968 г.

Обстоятелството, че след постановяването на решението по чл. 52 ЗЛС, но преди прекратяването на брака е била извършена делба на вещите, които съгласно чл. 13 СК от 1968 г. стават обща собственост, е без значение за възникването й, щом бракът не е бил прекратен до влизането в сила на същия кодекс и вещите са налице. Семейната общност възниква по силата на закона без оглед на това дали вещите са станали изключителна собственост на съответния съпруг с решението по чл. 52 ЗЛС или впоследствие, посредством делбен процес.

Придобивното действие на решенията по чл. 52 ЗЛС няма да бъде пречка да се прогласи общност на имуществата и в случаите, когато съпрузите са били във фактическа раздяла по време на влизане на Семейния кодекс от 1968 г. в сила.

Възникването на тази общност е в зависимост от това дали към посочения момент те са били в брак. Употребеният в чл. 13, ал. 1 СК от 1968 г. израз "и служат за задоволяване нуждите на семейството" има за задача да определи предназначението на вещите, които стават семейна общност, респективно правото на всеки от съпрузите да ги ползва, а не да определи кръга на вещите, които стават семейна общност.

Що се касае обаче до решения по чл. 52 ЗЛС, с които е признат принос върху движими вещи и вещни права, които служат на някой от съпрузите за упражняване на занятие, и върху вземания, които по силата на чл. 13 СК от 1968 г. не влизат в имуществената общност на съпрузите, същите запазват силата си, защото и при действието на Семейния кодекс от 1968 г. посочените вещи и права не влизат в имуществената общност на съпрузите и всеки от последните може да претендира за част от тях с оглед на приноса си.

---------------------

* Тълкувателното решение е прието при действието на отменения Семеен кодекс от 1968 г. и при ползването на текста следва да имат предвид съответстващите разпоредби от действащия Семеен кодекс от 1985 г.