О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 256

гр. София, 21.01.2026 г.

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1005/2025 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Б. Х. от [населено място] срещу въззивно решение № 5923 от 31.10.2024 г. по в. гр. д. № 7742/2023 г. на Софийския градски съд с оплаквания за неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил решение № 20023896 от 23.03.2022 г. по гр. д. № 17199/2021 г. на Софийския районен съд в частта, с която Н. Г. Х. е осъден да заплати на С. Б. Х. сумата в размер на 8000 лв., представляваща обезщетение за нападение, извършено на 08.12.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.12.2018 г. до окончателното й изплащане.

За да обезсили първоинстанционното решение в обжалваната му част, въззивният съд е приел, че Софийският районен съд не е разгледал предявения осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на сумата от 8000 лв., така както е заявен по петитума на исковата молба, поради което е постановил недопустимо решение. Предметът на иска се индивидуализира със страни, правопораждащи юридически факти и петитум, и той следва да е ясно посочен в резултативната част на съдебното решение. Съдът е задължен да се произнесе по предмета на спора, с който е сезиран, така както той е заявен от ищеца в исковата молба, с изложените в нея обстоятелства...