№283

София, 06.06.2019 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия К. М гр. д. № 899 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на държавата, представлявана от министъра на земеделието, храните и горите, чрез юрисконсулт в ОДЗ-П. И. Д. против решение № 494 от 13.12.2018 г., постановено по гр. д. № 661 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Плевен, с което е потвърдено решение № 784 от 25.05.2018 г. по гр. д. № 8184/2017 г. на Районен съд-Плевен за признаване за установено по отношение на държавата, представлявана от министъра на земеделието, храните и горите, че [община] е собственик на земеделски имот: нива с площ от 209.999 дка в землището на [населено място], местност „Отвъд Ш.“, съставляваща имот № ** по плана за земеразделяне на [населено място] и нива с площ ** дка в землището на [населено място], местност „П. бранището“, съставляваща имот № ** по плана за земеразделяне на [населено място].

[община] не е подала отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд съобрази следното:

Въззивното производство е било образувано по жалба на държавата с наведен довод за недопустимост на първоинстанционното решение, тъй като съдът е нарушил принципа на диспозитивното начало, като е признал права на собственост на [община] на основание, каквото...