ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 342София, 03.06.2019 година

Върховен касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия К. Е т. д. № 2599/2018г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на З. С., Република С., чрез адвокат Г. Ч. – САК, срещу решение № 1156 от 10.05.2018 г. по в. гр. д. № 1511/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-4 състав решение № 4739 от 02.07.2015 г. по гр. д. № 191/2008 г., изцяло са отхвърлени предявените от касатора евентуално съединени искове срещу Национално бюро на българските автомобилни застрахователи (Н.), гр. София (предпочитан ответник) и Застрахователно акционерно дружество „Б. В. И. Г.” АД, гр. София с правно основание чл. 282, ал. 3 и ал. 5 КЗ отм. за заплащане на сумата 160 000 евро – обезщетение за неимуществени вреди и на сумата 168 256 евро – обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ексцес в резултат от пътно-транспортно произшествие от 23.07.2001г.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост. Основното му оплакване е, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и по-конкретно – доказателствата, събрани чрез съдебни поръчки, в резултат на което погрешно е приел за недоказан осъщественият от виновния за процесното ПТП водач И. Я. деликт. В касационната жалба са изложени подробни аргументи и срещу извода на решаващия състав, че ответникът ЗАД „Б. В. И. Г.” АД не е пасивно легитимиран по предявените искове, като е обоснована поддържаната пред предходната инстанция теза, че компетентността на застрахователното дружество произтича от Устава на Н.,...