ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 331

София, 31.05.2019 година

Върховният касационен съд на Р. Б, второ търговско отделение, в закрито заседание на 23.04.2019 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

т. дело № 256 /2019 година

за да се произнесе, взе предвид:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на И. Г. Х. против въззивното решение на Софийски градски съд № 4038 от 20.06.2018 г. по в. гр. д.№ 14846/2017 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски районен съд № 153568 от 22. 06.2017 г. по гр. д. № 28266/2019 г. за отхвърляне на предявения от касатора, като ищец, срещу А. К. М. М. от [населено място] осъдителен менителничен иск по чл. 535 ТЗ, вр. чл. 538, ал. 1 ТЗ и чл. 463 ТЗ за сумата от 22 000 лв. по запис на заповед, издаден от последния на 13. 04. 2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 01.07.2013 г. до окончателното й изплащане.

С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърдението на касатора е, че процесният менителничен ефект - валиден и съдържащ всички изискуеми от чл. 535 ТЗ реквизити е предявен по предвидения в закона ред на 05.06.2013 г., с което е настъпила и изискуемостта на задължението по ефекта. Предвид абстрактния характер на правните сделки, в които записът на заповед се включва, основанието за задължаване не е елемент от фактическия му състав. Поради това и кредиторът – поемател не е длъжен да доказва съществуване на каузално правоотношение между него и издателя на ценната книга, каквото, не е въвел в процеса,...