О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1382

София, 20.12.2023 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на осми декември, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО МЛАДЕНОВ

АННА НЕНОВА

като изслуша докладваното от съдията Божилова ч. т.д. № 1774/2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 ал. 2 вр. с ал. 1 т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на процесуалния представител на ищците Р. М. Р. и М. М. А. – адв. К. Д. против определение № 227/12.09.2023 г. по в. т.д.№ 78/2023 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата му, с правно основание чл. 248 ГПК, за изменение на въззивното решение, в частта му с характер на определение, по възмездяване на разноски за въззивното производство, с присъждане, на основание чл. 38 ал. 2 вр. с ал.1 т. 2 Закона за адвокатурата вр. с Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на допълнително възнаграждение за осъществяваната от процесуалния представител защита, за разликата над присъдената сума от 700 лева и до размера на 2440 лева общо. Оспорва се правилността на въззивното определение, с което е определено възнаграждение по неясни критерии, вместо върху два самостоятелни обжалваеми интереса от 8000 лева за единия и 12 000 лева за другия ищец, с приложение разпоредбите на чл. 7 ал. 2 т. 2 и т. 3 от Наредбата, в редакцията й към датата на приключване на устните състезния, която е актуална и към датата на образуване на въззивното производство. Наличието на самостоятелни искове предпоставя присъждането и на самостоятелно определимо по правилата на Наредбата възнаграждение, в който смисъл жалбоподателят цитира практика на ВКС. Обосновава се неприложимост на чл. 9 ал. 1 от Наредбата, тъй като за датата на...