ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1371

гр. София, 20.12.2023 г.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на ........................ през две хиляди двадесет и трета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Р. Б.

ЧЛЕНОВЕ : ИВАЙЛО МЛАДЕНОВ

А. Н.

разгледа докладваното от съдия Младенов ч. т.д. № 1787 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, съдът взе предвид следното :

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „КНД“ЕООД - С. З. чрез пълномощника му адв. И. М. от АК-С. З. против определение № 253/14.07.2023 г., постановено по въззивно частно търговско дело № 393/ 2023 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 137 от 28.02.2023 г. по т. д.№ 136/ 2022 г. на Старозагорския окръжен съд. С първоинстанционното определение, по направено от ответника ЖСК „Желан дом“- [населено място] възражение за местна неподсъдност на сезирания съд, производството по делото е прекратено и същото е изпратено на местно компетентния съобразно седалището на ответното дружество Софийски градски съд.

В жалбата са изложени оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила при установяване на относимите към определяне на местната подсъдност обстоятелства. Твърди се, че представените устави на кооперацията не представляват надлежно събрани писмени доказателства, тъй като не са представени от ответника нито с отговора на исковата молба, нито с допълнителния отговор, а са изискани служебно от съда след като е приключила размяната на книжата, поради което не могат да служат за формиране изводите на съда. Твърди се, че по делото липсват годни доказателства, които да разколебават факта, че процесното споразумение с нотариална заверка на подписите, е редовен документ, удостоверяващ подлежащо на изпълнение, изискуемо вземане на „КНД“ЕООД към ответната ЖСК. Наведен е довод, че съдът не е съобразил задължението на нотариуса в охранителното производство по чл. 589, ал. 2, във вр. с чл. 578, ал. 4 от ГПК да провери самоличността, дееспособността и представителната власт на явилите се пред него лица, поради което се поддържа, че преди да извърши удостоверяването на подписите, той надлежно е проверил представителството на страните по процесното споразумение. Твърди се, че въпреки уреденото в чл. 32, ал. 1 от ЗЖСК колективно представителство на ЖСК от всички членове на управителния съвет, законът не съдържа забрана да бъде учредено и представителство по волята на представляваното юридическо лице, в т. ч. на председателя на ЖСК, поради което „може да се предвиди“ наличието на овластяване на част от членовете на управителния съвет или на неговия председател за извършване на действия по представителството на кооперацията, без да е необходимо те да се осъществяват от целия управителен съвет като колективен орган, както и възможност за последващо потвърждаване на еднолично извършеното действие от останалите членове на колективния орган. Затова касационният жалбоподател счита, че процесното споразумение отразява изявление, направено от името на жилищностроителна кооперация „Желан дом“, като нотариусът надлежно е проверил представителната власт на председателя, който се е легитимирал като носител на такава по отношение на кооперацията. Направено е искане за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото на първоначално сезирания Старозагорски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, във връзка с чл. 274, ал. 3 от ГПК, достъпът до касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК е обоснован със следните въпроси, за които се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно:

1. Може ли съдът да основе своите изводи за липса на валидна договорка за местна подсъдност като се произнесе относно представителната власт на председателя на ответната ЖСК, който въпрос представлява предварително становище на съда по въпрос по съществото на спора, и следва да се реши от съда, след като се съберат, обсъдят и преценят всички доказателства и доказателствени искания на страните?;

2. Има ли съдът процесуалната възможност да събира и служебно необходимите му доказателства, които са относими към решаването на въпроса за допустимостта на предявения иск и ако има такава, следва ли да събере служебно доказателства, както за наличието на [еднолична] представителна власт на председателя на ответната ЖСК, така и за липсата на такава власт на председателя на ответната ЖСК, каквито противоречиви твърдения са направени от страните?“.

Ответникът ЖСК „Желан дом“ оспорва частната жалба. В писмения отговор, подаден по реда на чл. 276, ал. 1 от ГПК чрез пълномощните му адв. Д. Р. и адв. Ю. Б. от САК, се възразява срещу допускането на касационно обжалване на определението на Пловдивския апелативен съд, тъй като въпросите, поставени в изложението към частната касационната жалба не отговарят на специалното изискване по чл.280, ал.1, т. 3 от ГПК, а именно, да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Изложено е, че преценката на доказателствата, която съдът осъществява при проверката на подсъдността по реда на чл. 118 от ГПК, вкл. и относно представителната власт на председателя на ЖСК за сключване на споразумението по чл. 117, ал. 2 от ГПК, не представлява предварително изразено становище на съда по съществото на спора, а произнасяне по преюдициален въпрос, относим към уговорената местна подсъдност на спора. Направено е искане да не бъде допуснато касационно обжалване на определението, евентуално - ако такова бъде допуснато, тя да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Частната жалба е допустима, като подадена в процесуално-преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт, обжалваем по реда на частното производство, от надлежно легитимирано лице, с правен интерес от неговото обжалване.

Старозагорският окръжен съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 422 от ГПК, предявен от „КНД“ЕООД срещу ЖСК „Желан дом“, за установяване съществуването на вземане в размер на 60 888.34 лв., за което по ч. т.д.№ 61436/2020 г. Софийският районен съд е издал заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, дължимо по договор от 1.12.2006 г. за инженерингова услуга и споразумение към него от 10.12.2015 г. с нотариална заверка на подписите, която е била оспорена от длъжника с писмено възражение по чл. 414 от ГПК. Компетентността на сезирания съд по правилата на местната подсъдност ищецът е обосновал с клаузата на т. 7 от споразумението, с характер на такава по чл. 117, ал. 2 от ГПК, с която е уговорено отнасянето на всички възникнали спорове за разрешаване пред съответния съд в С. З. С отговора на исковата молба процесуалните представители на ответната ЖСК са направили възражение за местна неподсъдност на делото на Старозагорския окръжен съд с довода, че споразумението не я обвързва, тъй като е сключено без представителна власт само от председателя на управителния съвет, вместо от всичките му членове, съобразно изискването на чл. 32, ал. 1 от ЗЖСК и чл. 35, ал. 1 от устава на кооперацията. За да потвърди определението, с което Старозагорският окръжен съд, на основание чл. 119, във връзка с чл. 117 и чл. 105 от ГПК е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на местно компетентния по седалището на ответника Софийски градски съд, съставът на Пловдивския апелативен съд е споделил становището на първоинстанционния съд, че със споразумението от 10.12.2015 г. не е валидно уговорена местна подсъдност, различна от установената в закона, за разрешаване на свързаните с него спорове, тъй като кооперацията не е била надлежно представлявана при сключването му. Посочил е, че макар разпоредбата на чл. 32 от ЗЖСК, която предвижда колективно представителство на ЖСК от всички членове на нейния управителен съвет, да не е императивна, по делото липсват доказателства, наред със законното представителство на кооперацията, председателят да е бил овластен еднолично да я представлява при неговото сключване. От липсата на такива доказателства въззивният съд е направил извод, че удостоверителното изявление на нотариуса, свързано с проверка на представителната власт на явилите се пред него лица, следва да се счита опровергано. Приел е, че с произнасянето по този преюдициален въпрос не се навлиза по съществото на спора, доколкото той се отнася единствено до наличието на валидно уговорена местна подсъдност по чл. 117, ал. 2 от ГПК, а не до съществуването на вземанията, за които е издадена оспорената заповед за изпълнение.

При тези данни, по допускането на касационно обжалване на определението, настоящият състав намира следното:

Съгласно ТРОСГТК № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС материалноправният или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на спора по конкретното дело във всички хипотези на чл. 280, ал. 1 от ГПК, е този, който е включен в неговия предмет, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил формирането на решаващата воля на съда, обекти-вирана в обжалваното решение, но не и за неговата пра-вилност, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства. Това тълкувателно разрешение е приложимо и в производството по селекция за допускане до касационно обжалване на частните касационни жалби, съобразно нормата на чл. 274, ал. 3 от ГПК, когато процесуалният закон допуска обжалването им по този ред. Със същия тълкувателен акт са дадени задължения разяснения, че специалният селективен критерий по т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, чийто две хипотези – значение на разрешения с обжалвания акт, обуславящ изхода на спора въпрос, за точно прилагане на закона и за развитие на правото, формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е свързано с липсата на съдебна практика по приложението на съответната правна норма, или с необходимостта от осъвременяване на съществуващата такава, за да бъде дадено друго тълкуване на закона, поради изменение в обществено-икономическите условия, при които е формирана практиката по прилагането щ, както и когато приложимата норма е неясна и вътрешно противоречива, което налага нейното корективно тълкуване, за да бъде определено действителното щ съдържание, което същевременно допринася и за развитие на правото.

В случая, първият въпрос, може ли съдът да основе своите изводи за липса на валидна договорка за местна подсъдност като се произнесе относно представителната власт на председателя на ответната ЖСК, който въпрос представлява предварително становище на съда по въпрос по съществото на спора, не удовлетворява общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

По същество той представлява преформулирано във формата на въпрос оплакване за неправилност на определението, структурирано в друга лексикално - граматическа форма, доколкото пряко касае сочения от касатора конкретен порок, поради което не е от естество да обоснове достъпа до касация при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. На следващо място, при своевременно заявен от ответника отвод за местна подсъдност, обоснован с недействителност на споразумението по чл. 117, ал. 2 от ГПК, като сключено без представителна власт, съдът по необходимост следва инцидентно да се произнесе по въпроса относно наличието на надлежно учредена такава, тъй като тя дефинитивно има договорен произход. Тази вътрешнопроцесуална обусловеност на въпроса за местната подсъдност от действителността на споразумението по чл. 117, ал. 2 от ГПК, с което е уговорена, изключва възможността за разрешаване на спора относно местнокомпетентния по делото съд, без инцидентно произнасяне по преюдициалния въпрос дали то обвързва ответната кооперация. Нито в частната жалба, нито в изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 от ГПК са посочени конкретни доводи за начина, по който отговорът на този въпрос ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото, относими към някоя от примерно изброените хипотези в т. 3 на ТРОСГТК № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС.

Вторият въпрос следва ли съдът да събере служебно доказателства, както за наличието на представителна власт на председателя на ответната ЖСК, така и за липсата на представителна власт на председателя на ответната ЖСК, не удовлетворява специалния селективен критерий за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, а именно неговият отговор да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Според чл. 8, ал. 2 от ЗЖСК, който регламентира конститутивното действие на регистрацията на ЖСК в окръжния съд по седалището, по отношение на нейното възникване като правен субект, подлежащи на вписване обстоятелства са нейното наименование и седалище, имената и адресите на председателя, секретаря и на другите членове на управителния и контролния съвет и от кого тя се представлява, като към заявлението се прилага и препис от приетия устав на жилищностроителната кооперация. Т. е. имената на лицата, които осъществяват органното представителство на кооперацията са от категорията на подлежащите на вписване обстоятелства, поради което по отношение на тях е приложимо общото правило на чл. 599, ал. 1 от ГПК, според което вписаното обстоятелство се смята известно на третите добросъвестни лица от деня на вписването. Ето защо задължаването на ответната кооперация да представи актуалния към сключване на споразумението устав е такова за събиране на доказателства, приложени по фирменото дело на кооперацията, въз основа на които е извършено вписване в публичен регистър (чл. 598 от ГПК), и които са фингирано известни на третите лица, поради което събирането им по този ред не нарушава принципа на диспозитивност в гражданския процес, доколкото съдът, пред който е висящо исковото производство е могъл и сам да поиска представянето им от регистърния съд. По отношение на репликата на ищеца „КНД“ЕООД за възможността председателят на управителния съвет да е бил упълномощен еднолично да представлява кооперацията при сключване на споразумението, с което е уговорена различна от предписаната от закона местна подсъдност, то почива на обикновено предположение (praesumptio hominis) за наличието на такова овластяване, за чието установяване е приложим общият принцип за разпределение на доказателствена тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК, като в случая тя лежи върху ищеца, който твърди, че такава представителна власт, в отклонение от вписаното в устава органно представителство, е била надлежно учредена. Цитираните норми са ясни и непротиворечиви, поради което отговорът на така формулирания въпрос не би допринесъл за точното прилагане на закона, а оттам - и за развитието на правото.

Ето защо не следва да бъде допуснато касационно обжалване на определението на Пловдивския апелативен съд.

Воден от изложените мотиви, Върховният касационен съд, Т. К., І търговско отделение,

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 253/14.07.2023 г. по въззивно частно търговско дело № 393/2023 г. на Пловдивския апелативен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :