№ 109

[населено място], 28.02.2019г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Божилова ч. т.д. № 116/2019 год. и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на О. М против определение № 2892/27.09.2018 г. по гр. д.№ 3484/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 15.05.2018 г. по гр. д.№ 428/2018 г. на Софийски градски съд, за прекратяване на производството, образувано по искова молба на жалбоподателя против Държавен фонд „ Земеделие „, имащо за предмет „ законосъобразност на наложена финансова корекция”, съгласно диспозитива на определението, като делото е изпратено за разглеждане от Административен съд – София град. Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение, като счита, че новата уредба – ЗУСЕСИФ, в сила от 25.12.2015 г., вкл. пар. 10 от ПЗР на закона, не урежда изрично настоящата хипотеза – не променя със задна дата характера на направените до влизането му в сила изявления на бенефициента, засягащи размера на безвъзмездната финансова помощ, предоставяйки право на получателите й да ги обжалват по реда на чл. 27 от ЗУСЕСИФ, в качеството на индивидуален административен акт, след влизането на закона в сила, н и т о трансформират правото на иск на бенефициентите в давностния срок в право на оспорване по реда на АПК, нито изрично сочи, че правото на иск относно изявления за финансови корекции, направени до влизането на ЗУСЕСИФ в сила, се погасява.

Релевантни за жалбоподателя в конкретния случай са обстоятелствата, че: 1/ договорът за предоставяне на финансова помощ по мярка 321 „Основни услуги за...