ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 125

София, 26.02.2019 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тридесети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Т. В

т. дело № 1867/2018 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 6828 от 16.04.2018 г., подадена от „ДИК” ООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 470 от 27.02.2018 г. по т. д. № 2657/2017 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, пети състав, с което е потвърдено решение № 210 от 30.01.2017 г. по т. д. № 7287/2015 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-2 състав за прекратяване на търговското дружество „ДИК” ООД, на основание чл. 155, ал. 1, т. 1 ТЗ, по предявен от А. Д. Д. иск.

В жалбата се поддържат касационни доводи за недопустимост и неправилност на въззивния съдебен акт. Твърди се, че изразеното от въззивния съд становище за невъзможност за вземане на решения от общото събрание на съдружниците поради начина на разпределение на капитала на ответното ООД, е извън заявените от ищцата основания на иска, обуславящо недопустимост на атакуваното решение. Касаторът счита още, че приоритетно приложение следва да намери установеният в чл. 125, ал. 2 и 3 ТЗ ред, като е необходимо и съпоставяне на последиците при упражняване правото на съдружника да напусне дружеството с тези, произтичащи от уважаване на иска по чл. 155 ТЗ. Не се споделя и преценката на въззивната инстанция във връзка със значението на евентуално извършвана търговска дейност, с доводи, че т. нар. латентно състояние само по себе си не е предпоставка за прекратяване на дружеството.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК освен...