Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество – гр. София ( сега с наименование – Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество - КПКОНПИ), срещу въззивно определение №3607/14.12.2015 г. постановено по възз. ч.гр. д. № 4805/ 2015г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение от 25.09.2015 г. по гр. д. № 108/2015г. на Кюстендилския окръжен съд за прекратяване на производството по делото като образувано при ненадлежно упражнено право на иск от Комисията. Прието е, че към момента на предявяване на иска по чл. 74 и сл. ЗОПДНПИ отм., не е била налице абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на гражданското производство – ответникът, спрямо чието имущество е насочена претенцията за отнемане, да е привлечен като обвиняем за престъпление, измежду посочените в чл. 22 ал. 1 от ЗОПДНПИ отм. и наказателното производство срещу него да e висящо, респ. да не е прекратено, извън случаите по чл. 22, ал. 2 ЗОПДНПИ отм.,

В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт и се иска неговата отмяна.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е посочил, че касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните (обобщени от състава на ВКС) правни въпроси: 1/основание ли е прекратяването на наказателното производство срещу привлеченото като обвиняем лице, извън случаите по чл. 22, ал. 2 ЗОПДНПИ отм., за прекратяване и на производството за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество по ЗОПДНПИ отм., във всеки един от етапите му на развитие; 2/ съставлява ли абсолютна процесуална пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата, прекратяването на наказателното производство за престъпление, посочено в разпоредбата чл. 22, ал. 1 ЗОПДНПИ отм., извън случаите по чл. 22, ал. 2 ЗОПДНПИ отм..

Ответниците по частната жалба А. Д. М., А. Т. М. и А.-М. А. М. оспорват жалбата като изтъкват, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно. Сочат, че макар към датата на образуване на проверката пред КОНПИ да е била налице предпоставката по чл. 22, ал. 1 ЗОПДНПИ отм. – ответникът А. М. е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 302 т. 2 б.”а” вр. с чл. 301, ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 от НК – то впоследствие, след влизане в сила (на 28.08.2014г.) на постановлението на ОП-Кюстендил за прекратяване на наказателното производство срещу лицето, е възникнала абсолютна процесуална пречка за продължаване на производството по ЗОПДНПИ отм..

В хода на частното производство, с определение № 399/07.08.2016 г. разглеждащият делото състав на ВКС, ІV г. о., е приел, че въпросите са правно значими, като отговорът на проблема, свързан с предпоставките за надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество по реда на ЗОПДНПИ (въпрос № 2) съдържа в себе си и разрешението на въпроса дали прекратяването на наказателното производство срещу проверяваното лице съставлява пречка за развитието и на предхождащата процедура пред Комисията (въпрос № 1). Констатирано е, че са налице предпоставките по чл. 292 ГПК и производството по делото е спряно, след което пред ОСГК на ВКС е образувано тълкувателно дело № 4/2016 г., приключило с постановяването на ТР № 4 от 07.12.2018 г.

С определение № 480/21.12.2018 г. настоящият състав на ВКС е констатирал, че с приемането на ТР № 4/07.12.2018 г. са отпаднали пречките по движението на делото и го е възобновил за разглеждането му по същество.

По подадената частна касационна жалба Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

Софийският апелативен съд е приел, че производството пред окръжния съд е образувано по предявен от Комисията срещу А. М., А. М. и А.-М. М. от [населено място] иск по чл. 74 ЗОПДНПИ отм. за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито от проверяваното и свързаните с него лица имущество. Посочено е, че видно от представените по делото доказателства и след надлежното сезиране и образуване на проверката (на 24.06.2013 г.) по чл. 22 ал. 1 ЗОПДНПИ отм. пред тогава - КОНПИ, с постановление на Окръжна прокуратура - Кюстендил от 15.08.2014г., влязло в сила на 28.08.2014г., наказателното производство срещу А. Д. М. за извършено престъпление по чл. 302, т. 2, б.”а”, във вр. с чл. 301, ал. 1, вр. с чл. 20 ал. 2 НК (попадащо в предметния обхват на чл. 22 ЗОПДНПИ – отм. ) е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК. Исковата молба по чл. 74 ЗОПДНПИ отм. е подадена на 17.02.2015 г., т. е. след прекратяването на наказателното производство. При това положение, съдът е приел, че към момента на предявяване на претенцията за отнемане на незаконно придобито имущество, не е била налице абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта й – ответникът да е привлечено като обвиняем лице и наказателното производство да е висящо, респ. да не е прекратено. Изложени са съображения, че нормата на чл. 2 ЗОПДНПИ отм., според която производството по този закон срещу проверяваното лице и/или свързаните с него лица, се провежда независимо от наказателното, не може да обоснове друг извод и предполага висящност на наказателното производство през времето, в което се разглежда гражданскоправният спор за конфискация на незаконно придобито имущество. В заключение е прието, че прекратяването на наказателното производство срещу проверяваното лице е процесуална пречка за продължаване на производството по ЗОПДНПИ отм., поради което искът на Комисията е недопустим, следва да се остави без разглеждане и делото да се прекрати. С тези мотиви е потвърдено първоинстанционното преграждащо хода на делото определение.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че по изведените правни въпроси, които са обусловил изхода на делото, е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Съгласно разясненията, дадени в мотивите по т. 4 от ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК, „точното прилагане на закона”, според най-широкото определение на понятието, се изразява в разкриване точния смисъл на правната разпоредба чрез тълкуването й. Господстващите възгледи в официалната и по конкретни дела съдебна практика не могат да бъдат неизменни. Тяхната преходност е следствие от непрекъснато настъпващите изменения в регулираната от конкретния закон материя, обусловени от динамиката на развитието на обществените условия и законодателство. В изпълнение на регламентираната в чл. 124 от Конституцията функция за осъществяване на върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от съдилищата, ВКС е задължен да следи за съответствието на отразеното в съдебната практика тълкуване на правната уредба с обществените промени. Изоставянето на съдебната практика (в т. ч. имащата задължителен характер за съдилищата) се налага при промяна на обществените условия и законодателство. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което във всички случаи трябва да допринася за разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите, съобразно прогласеният като основно начало в чл. 5 ГПК принцип на законност.

В случая, противоречивата съдебна практика по въпросите, касаещи приложението на нормите по чл. 2, чл. 22, ал. 1, вр. с чл. 74 от ЗОПДНПИ отм., е уеднаквена с постановеното ТР № 4/07.12.2018 г. по тълк. дело № 4/2016 г. на ОСГК, с което е прието, че прекратяването на наказателното производство за престъпление, посочено в разпоредбата чл. 22, ал. 1 ЗОПДНПИ отм., извън случаите по чл. 22, ал. 2 ЗОПДНПИ отм. е абсолютна процесуална пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата. В тълкувателните мотиви е възприето разбирането, че волята на законодателя е за обвързаност между наказателната отговорност и възможността за отнемане на имущество по реда на ЗОПДНПИ отм., Изрично в чл. 22 ЗОПДНПИ отм. е предвидено, че проверяваното лице трябва да е било привлечено като обвиняем за изброените в чл. 22, ал. 1 престъпления, за да е надлежно сезирана Комисията, а изключенията от правилото и хипотезите, при които е допустимо извършване на проверка и отнемане на имущество при прекратено наказателно производство са посочени изчерпателно в чл. 22, ал. 2 и ал. 3 от закона. Поради това, доколкото качеството „проверявано лице” съществува до момента на внасяне на искането за отнемане на имуществото в съда, следва да се приеме, че и към този момент наказателното производство трябва да бъде висящо. Законодателят възприема изискването за наличие на обстоятелствата по чл. 22, 23 и 24 от ЗОПДНПИ отм. като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на искането за отнемане на имущество по реда на този закон. Ако комисията не е била надлежно сезирана, или някоя от предпоставките за надлежното й сезиране отпадне впоследствие, следва да се приеме, че правото на иск не е възникнало надлежно или е погасено.

Предвид законоустановения задължителен характер на тълкувателните актове на ВКС (чл. 130, ал. 2 ЗСВ), прилагането им за в бъдеще се изключва в случаите, когато законите, предмет на тълкуване са отменени или съществено изменени, респ. ако е постановен нов тълкувателен акт, съдържащ различно тълкуване на същата (или идентична по съдържание) правна норма.

В случая, след приемане на ТР № 4/07.12.2018 г. на ОСГК, със ЗИД на ЗПКОНПИ, обн. в ДВ бр. 1/03.01.2019 г., в сила от 07.01.2019 г., са приети изменения в чл. 153, ал. 6 и в §5 от ПЗР на ЗПКОНПИ, от чието съдържание се установява волята на законодателя, която съдът като правоприлагащ орган е длъжен да съобрази и зачете при разрешаването на конкретния правен спор. В новата ал. 6 на чл. 153 от закона е посочено, че прекратяването на наказателното производство или влизането в сила на присъда, с която подсъдимият е признат за невинен за престъпления, посочени в чл. 108, ал. 1 от ЗПКОНПИ (аналогичен на чл. 22, ал. 1 ЗОПДНПИ – отм. ), не съставляват законова пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество. С §5, ал. 2 от ПЗР на ЗПКОНПИ е предвидено, че неприключилите проверки и производства пред съда по отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (обн. ДВ бр. 38/2012 г., отм. ДВ бр. 7/2018 г.) се довършват по реда на „този закон”, т. е. по реда на ЗПКОНПИ. Следователно, от влизането й в сила (на 07.01.2019 г.) нормата на чл. 153, ал. 6 от ЗПКОНПИ, касаеща процесуалните предпоставки, при които може да се предяви иска за отнемане на незаконно придобито имущество, е приложима както за заварените висящи проверки пред Комисията, така и по висящите пред съда производства по ЗОПДНПИ отм., В случая, законодателят е постановил изрично и недвусмислено, че с отпадането на предпоставката за надлежно сезиране по чл. 108, ал. 1 ЗПКОНПИ, аналогична на чл. 22, ал. 1 ЗОПДНПИ отм., правомощието на Комисията да продължи проверката, както и правото й на иск след завършването й, не е погасено. В този смисъл са и съответните разпоредби на чл. 108, ал. 5 от ЗПКОНПИ, че „проверката по тази глава започва и продължава независимо от спирането или прекратяването на наказателното производство”; и на чл. 2 ЗОПДНПИ отм., според която производството за отнемане на незаконно имущество се провежда независимо от наказателното производство. Както в отменения ЗОПДНПИ, така и в действащия ЗПКОНПИ законодателят е въвел принципа за необвързано развитие на гражданската процедура от изхода на наказателното производство, т. е. осъждането на едно лице за посочените в чл. 22, ал. 1 ЗОПДНПИ отм. и чл. 108, ал. 1 ЗПКОНПИ престъпления не е предвидено като основание за надлежно възникване право на иск на Комисията. В този смисъл е и постановеното Решение № 13/13.10.2012 г. по конст. дело № 6/2012 г. на Конституционния съд на РБ. Процесуалната предпоставка за провеждане на съдебното производство по иска за отнемане на имущество в полза на държавата е наличие на формирано обосновано предположение на комисията, че дадено имущество е незаконно придобито. ЗОПДНПИ отм. и ЗПКОНПИ не предвиждат възможност за пряко предявяване на иск за отнемане на незаконно придобито имущество от страна на Комисията, без преди това да е образувана предварителна проверка пред същата. Оттук следва, че самата процедура като цяло (а не просто отделни елементи от нея) и само ако е завършила по определен начин - с формиране на решение за обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито - е абсолютна процесуална предпоставка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата.

Единствено законът може да урежда условията за надлежно възникване и упражняване правото на иск. Едни от тях трябва да са налице, за да може правото на иск да възникне и да бъде надлежно упражнено (положителни процесуални предпоставки), а други осуетяват упражняването му, докато са налице (процесуални пречки). Точният смисъл на закона и волята на законодателя ясно следва и от мотивите към проектозакона (18.12.2018 г.) за приемане на ЗИД на ЗПКОНПИ. В същите изрично е записано, че „за допустимостта на иска за отнемане на незаконно имущество е без значение дали има влязла в сила осъдителна присъда... Волята на законодателя съгласно чл. 2 ЗОПДНПИ отм. и чл. 153, ал. 5 ЗПКОНПИ е Наказателент и гражданският процес да се развиват независимо един от друг, като съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата не е предпоставено от абсолютна процесуална пречка - прекратяване на наказателното производство. Противното би означавало в едни случаи, когато гражданският процес приключи по време на висящо наказателно производство искът да е допустим, а в други - когато все още не е приключил и наказателното производство е прекратено, същият да става недопустим. Процесуалните предпоставки за надлежното упражняване на правото на иск са законово определени и не може осъществяването им да зависи от възможността производството по отнемане на незаконно придобито имущество по ЗОПДНПИ отм. и по ЗПКОНПИ да приключи или не преди прекратяването на наказателното производство. Законодателят не е имал за цел да постави в по-благоприятно положение тези, срещу които наказателното производство е прекратено по-бързо - преди приключване на производството за отнемане на имущество, в сравнение с тези, срещу които наказателното производство е прекратено след това”.

Предвид изложеното, нормативното тълкуване дадено с ТР № 4/07.12.2018 г. на ОСГК следва да се счита за изгубило значение. В отговор на въпросите, по които е допуснато касационното обжалване следва да се приеме, че абсолютната процесуална предпоставка като условие, от което зависи съществуването и надлежното упражняване на правото на иск за отнемане на имущество в полза на държавата е решение на Комисията по чл. 61, ал. 2, т. 2 ЗОПДНПИ отм., респ. по чл. 140, ал. 2, т. 2 ЗПКОНПИ, за направено обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито, след проведена при спазване всички законови изисквания проверка. Това решение, включително и решението за наличие на предпоставките за започване на проверката от Комисията, подлежи на контрол за законност пред общите съдилища в исковия процес.

При дадения отговор на въпросите, обусловили допускането на касационния контрол, обжалваното въззивното определение и оставеното в сила с него първоинстанционно определение, са неправилни и следва да бъдат отменени, като делото се върне на Кюстендилския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №3607/14.12.2015 г. постановено по възз. ч.гр. д. № 4805/ 2015г. на Софийския апелативен съд.

ОТМЕНЯ въззивно определение №3607/14.12.2015 г. постановено по възз. ч.гр. д. № 4805/ 2015г. на Софийския апелативен съд и потвърденото с него определение от 25.09.2015 г. по гр. д. № 108/2015г. на Кюстендилския окръжен съд.

ВРЪЩА делото на ОС – Кюстендил за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.