Производството е по чл. 7, ал. 5 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА).

Образувано е по жалба, вх. № 25 от 04.01.2019 г. на ВАдС, подадена от адвокат П. С. В. от АК - В., с адрес на упражняване на дейността [населено място], [улица] срещу решение № 1404 на Висшия адвокатски съвет, взето с протокол № 34 на заседанието от 30.11.2018 г., с което е оставена без разглеждане като недопустима жалбата му с вх. 2427/31.10.2018 г. срещу решение, обективирано в протокол № 16/16.10.2018 г. на Адвокатския съвет – В., отнасящо се за приемане на декларация до В. относно вземане на решение за изграждане на съдебна палата в [населено място].

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното решение, прието без ВАдС да се произнесе по оплакванията за незаконно процедиране от страна на Адвокатския съвет – В. във връзка с приетата декларация до В. относно изграждането на съдебна палата в [населено място].

Ответникът по жалбата - Висш адвокатски съвет [населено място], не е изразил становище по нея.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като извърши проверка на данните по делото, намира за установено следното:

С решение № 1404, взето с протокол № 34 на заседанието от 30.11.2018 г. Висшият адвокатски съвет е оставил без разглеждане като недопустима жалба с вх. 2427/31.10.2018 г. на адвокат П. С. В. от АК - В., срещу решение, взето с протокол № 16/16.10.2016 г. на Адвокатския съвет – В., отнасящо се до приета декларация до В. за вземане на решение за изграждане на съдебна палата в [населено място],която следва да бъде в централната част на града на терена на В. – ул.”Д-р П.”,тъй като голяма част от канторите на адвокатите са в този район, а за сградите в геогравския център се изисква задължителен паркинг. Видно от мотивите на решението е, че преписката е образувана по постъпила по електронната поща на ВАдС жалба, вх. № 2427/31.10.2018 г. от П. С. В. срещу решение раздел 9, т. 2 по протокол № 16 от 16.10.2018 г. на А. – В.. Изтъкнати са оплакванията на жалбоподателя срещу горецитираното оспорено решение на АС – Варна и е прието, че жалбата е недопустима, поради липса на правен интерес от подаването й, тъй като с решението на А. – В. не се засягат или накърняват правата и законните интереси на жалбоподателя, нито се вменяват задължения, които не са регламентирани в ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА),т. е. решението има декларативен характер.Аргументите за това са, че приетата декларация, изразява мнение на А. – В.,при условията на евентуалност, къде да се построи съдебна палата и са изложение съображения.,

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че жалбата е процесуално недопустима по следните съображения:

Върховният касационен съд упражнява контрол за законосъобразност на постановените решения на Висшия адвокатски съвет само в предвидените от закона хипотези, което следва от конституционно вменените правомощия по чл. 124 КРБ,а именно: „Върховният касационен съд осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища”. В този смисъл, на съдебен контрол подлежат само тези актове на Висшия адвокатски съвет, за които законът изрично предвижда възможност да бъдат обжалвани пред съда - решението по жалба срещу решение или мълчалив отказ на адвокатски съвет относно приемането на адвокат в адвокатска колегия - чл. 7 ЗА; решението, с което се отказва на чуждестранен адвокат да представлява гражданин на своята държава пред органите на съдебната власт в РБългария - чл. 10, ал. 5 ЗА; решението на Висшия адвокатски съвет, с което се отказва вписване в Единния регистър на чуждестранните адвокати - чл. 13, ал. 4 ЗА; решението по жалба срещу отказ на адвокатски съвет да регистрира договор за съдружие на адвокати, чуждестранни адвокати, вписани в Единния регистър на чуждестранните адвокати и адвокатски дружества - чл. 53, ал. 2 ЗА и решението по жалба срещу отказ на адвокатски съвет за вписване на дружество в регистъра на адвокатската колегия - чл. 61, ал. 4 ЗА. В останалите случаи, съгласно чл. 88, ал. 5 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА), взетите решения на адвокатските съвети могат да бъдат обжалвани само пред Висшия адвокатски съвет, чиито актове не подлежат на съдебен контрол, освен в изрично предвидените хипотези от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА). Правната уредба е израз на установения в чл. 134, ал. 1 КРБ принцип, че адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се.

Доколкото в случая обжалваното решение на Висшия адвокатски съвет не попада в изрично посочените по-горе хипотези, подадената срещу него жалба от адв. П. С. В., който не установява и правен интерес от обжалването, се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 25 от 04.01.2019 г. на ВАдС, подадена от адвокат П. С. В. от АК - В..

Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от връчването на преписа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: