5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1346

[населено място], 18.12.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на единадесети декември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА

ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1426 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба за прогласяване нищожността на арбитражно решение № 18/13.06.2022 г. по арб. д. № 22006/2022 г. на Арбитражен съд при сдружение „Арбитражен съд при Световен търговски център“, с което „Автостъкла“ ООД е осъдено да заплати на „Автостъкла кобра“ ЕООД сумата от 2 200 000 лв., дължима въз основа на договор за заем, сключен на 20.12.2021 г. Твърдението, от което се извежда нищожността, е симулативно воден арбитражен процес. Заявено е становище, че тази симулативност може да бъде претендирана по общия исков ред като се прави позоваване на приетото в мотивите на решение № 5/27.04.2022 г. по к. т. д. № 27/2020 г. на ВКС и ТР № 106/07.09.1964 г. по гр. д. № 76/1964 г. Претендира се, че искът следва да бъде разгледан от компетентния Софийски районен съд, където исковата молба е била подадена. С определение № 13020/06.04.2023 г. състав на Районен съд София е прекратил производството и е изпратил делото по компетентност на ВКС.

Исковата молба е предявена от В. Ц. Д.. В нея подробно са изложени факти и обстоятелства, които са определени като обуславящи правния интерес на Д. да предяви претенцията в качеството си на съдружник, притежаващ 50 % от капитала на дружеството „Автостъкла“ ООД, и като управител, разполагащ с представителна власт по отношение на юридическото лице.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :

Дори да се приеме според направените изявления, че съдът е сезиран с редовна искова молба от В. Д. като физическо лице, чиито права на съдружник са накърнени с постановеното арбитражно решение, и от „Автостъкла“ ООД чрез единия от двамата управители, осъществяващи само заедно представителство на дружеството, в случая исковата молба обективира недопустима претенция. Това е така поради следните съображения:

На първо място следва да бъде посочено, че компетентността на арбитражния съд има договорен характер и постановеното от този съд решение има частноправен характер с публичноправни последици, едно от проявленията на които е силата на пресъдено нещо и недопустимостта спорът да бъде пререшаван. Възможността да бъде осъществяван съдебен контрол върху арбитражните решения е уредена с повелителни норми при изчерпателно изброени хипотези. Историческото тълкуване на тези норми сочи ограничаване на контрола до една инстанция, която може да бъде сезирана в кратки срокове. С изменението на ЗМТА от 17.04.2001 г. е премахната нищожността като санкция за порочност на арбитражното решение и възможността тя да бъде безсрочно релевирана. С изменението, публ. в ДВ бр. 46/2002 г., е отнета компетентността на Софийски градски съд да осъществява съдебен контрол върху арбитражните решения, съответно е премахнат инстанционният контрол върху решението му. Предоставена е компетентност единствено на ВКС, който да се произнася с окончателен акт, както и единствено той да може да се произнася по искане за обезпечение чрез спиране изпълнението на арбитражно решение. Целта на нормативните изменения е да не се „подменя“ волята на страните в процеса от това да получат бързо и едноинстанционно съдопроизводство. Поради това ревизията на арбитражните решения е с ограничен обхват и отмяната или отказът да се признае арбитражно решение е възможно само при изключителни обстоятелства. През 2017 г. отново е въведена нищожността като възможен порок на арбитражното решение, но в една единствена хипотеза – постановяването му по спор, предметът на който не подлежи на решаване от арбитраж – спор за вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка, права по трудово правоотношение, или спор, страна по който е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Но и този порок следва да бъде релевиран в определения от чл. 47, ал. 2 ЗМТА срок.

Анализът на нормативната уредба формира извод за липса на компетентност на Районен съд София да разгледа исковата молба, доколкото той не се явява надлежна юрисдикция, която да извърши проверка на постановено от арбитражен съд решение. В този смисъл следва да бъдат споделени изложените от състава на районния съд мотиви в определение № 13020/06.04.2023 г. по гр. д. № 7775/2023 г. и мотивите на Софийски градски съд в определение № 7322/14.06.2023 г. по в. ч. гр. д. № 5827/2023 г., с което е потвърдено прекратителното определение на СРС, както и мотивите на Софийски градски съд в определение № 3448/19.03.2023 г. по в. ч. гр. д. № 2840/2023 г., с което е обезсилено определение на СРС, постановено в рамките на обезпечително производство. Единствено ВКС е компетентен да извършва проверка на решение, постановено в арбитражно производство.

Настоящият състав на съда не споделя тезата, изложена в исковата молба, че е допустимо да се претендира по общия исков ред нищожност на арбитражно решение поради постановяването му в рамките на симулативен процес. Както беше посочено по-горе, основанията за отмяна/нищожност на арбитражните решения са лимитативно изброени, от което следва, че производството по чл. 47, ал. 1 ЗМТА не е средство за контрол по същество на арбитражното решение, а нищожност може да бъде твърдяна единствено в хипотезата на неарбитрируемост на спора, но не и безсрочно. Тезата, че законът не допуска безсрочно търсене на нищожност на арбитражно решение се извежда както от мотивите към изменението, публ. в ДВ бр. 38/2001 г., така и в резултат на историческото проследяване на законодателната уредба, ограничаваща във времето възможността за прогласяване на нищожността, както и ограничаваща основанията, които водят до този тежък порок. Ето защо, неприложимо по отношение на арбитражните решения се явява разрешението, дадено в ТР № 106/1964 г. по гр. д. № 76/1964 г., с което се допуска предявяването на иск за установяване на симулативен процес, в резултат на който е постановено съдебно решение. Отделно, съставът споделя тезата на проф. Ж. С., че постановеното по симулативен процес съдебно решение не е нищожно, изводима и от въведената през 1952 г. /сега действащата разпоредба на 299, ал. 3 ГПК/ забрана за оспорване на решение, постановено по привиден процес, от страните по него. Разпоредбата указва, че постановеното по симулативен процес решение е валидно, а не нищожно, тъй като не е логично такова решение да е действително между страните, а нищожно за трети лица. В процесния случай „Автостъкла“ ООД е страна по арбитражното решение, поради което не може да търси пререшаване на спора поради симулативно воден процес. Това не би могла да стори и В. Д. с твърдения, че е увреден кредитор на дружеството. Изразеното в мотивите на решение № 5/27.04.2022 г. по т. д. № 27/2020 г. на ВКС, I т. о. становище за допустимост на претенция по общия ред относно симулативно арбитражно решение не е развито като теза в мотивите на решението, а и съдебният състав е разгледал доводите за симулация в рамките на производството по чл. 47 ЗМТА.

На последно място за изчерпателност следва да се посочи и, че в исковата молба не са въведени твърдения, от които да се направи извод, че е налице общият случай на нищожност по смисъл на чл. 270, ал. 3 ГПК. Но дори и да бяха изложени подобни твърдения, настоящата инстанция счита, че специалната правна уредба изключва общите правила по аргумент от чл. 24 ЗМТА. ГПК е неприложим като субсидиарен закон. Съставът споделя изцяло формираната до този момент практика на Търговска колегия, илюстрация на която са определение № 133/12.11.2020 г. по т. д. № 1459/2019 г. на I т. о., определение № 192/08.10.2020 г. по т. д .№ 2366/2019 г. на II т. о.

Исковата молба се явява недопустима, поради което производството по делото следва да бъде прекратено.

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. № 1426/2023 г. по описа на ВКС, ТК, І т. о.

Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на ищците „Автостъкла“ ООД и В. Д..

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.