Производството е по чл. 47 т. 3 пр. 2 и т. 5 пр. 2 ЗМТА.

Образувано е по иск на [фирма] - [населено място] срещу [фирма] - [населено място] за отмяна на основание чл. 47 т. 3 пр. 2 и т. 5 пр. 2 ЗМТА на арбитражно решение от 09.04.2014 г. по в. а.д. № 336/2012 г. на АС при Б. - [населено място], с което са отхвърлени исковете, предявени от [фирма] - [населено място] срещу [фирма] - [населено място]: за 119 999.97 лв. - СМР на етап 4 по Договор за строителство от 04.03.2008 г., със законната лихва и за 10 000 лв. - договорна неустойка за забавено плащане на възнаграждението от 23.12.2009 г. до датата на предявяване на иска; [фирма] - [населено място] е осъдено да плати на [фирма] - [населено място]: 19 455.70 лв. с ДДС - направени разходи за отстраняване на недостатъци на изпълнените СМР и 8 501.43 лв. без ДДС - необходими разходи за отстраняване на недостатъци на изпълнените СМР и 7613 лв. - арбитражни разноски.

Ищецът сочи допуснатите при постановяване на решението нарушения - АС недопустимо е приел, че насрещният иск е увеличен с 8 501.43 лв., а се касае за нов иск; нарушил е чл. 103 -105 ЗЗД и е приел извършено прихващане със сумата 100 000 лв. въз основа на оспорено от ищеца Писмо № 498/04.12.2009 г.; АС неправилно е възприел оспорени доказателства; не е зачел възражения на ищеца; не е обсъдил всички доказателства, затова е неправилен изводът, че ищецът не се е противопоставил на правото на ответника на неустойка за забава въпреки събраните доказателства, че ищецът без забава е изпълнил уговорените СМР; АС се е произнесъл по установяване на по-високи цени от тези в Приложение №1; неправилно АС е приел, че е без правно значение счетоводното отразяване от страните на прихващането; неправилен е изводът за конклудентно съгласие за прихващането.

Ищецът аргументира, че допуснатите съдопроизводствени нарушения от АС нарушават основни принципи на правопорядъка в Р. Б: относно прихващането поддържа, че не е направено възражение за съдебно прихващане, че АС е допуснал нарушение на чл. 103 ЗЗД при определяне характера на Писмо изх.№ 498/04.12.2009 г. и в противоречие със закона е приложил института на прихващането, че не са представени писмени доказателства за извършено прихващане. Затова счита, че АС се е произнесъл по въпроси извън предмета на спора с признаване на твърдяно от ответника извънсъдебно прихващане - основание по чл. 47 т. 5 ЗМТА.

Като произнасяне извън предмета на спора и разрешаване на спор, непредвиден в арбитражното споразумение ищецът квалифицира произнасянето в арбитражното решение по дължимостта на законова лихва за преведените авансови суми по договора, което обосновава с неправилност на решението и с неприлагане на императивното правило за доказване с писмени доказателства на договорни отношения.

По отношение на насрещния иск ищецът твърди, че АС се е произнесъл в противоречие с чл. 47 т. 3 пр. 2 ЗМТА - допуснатото увеличение на иска съставлява нов иск, предявен след настъпила преклузия и произнасяйки се по недопустимото увеличение, АС е допуснал съществено нарушение на процесуалните норми - чл. 28 ЗМТА и чл. 9 ал. 4 от Прав. на АС при Б..

По съображения, че са налице близки отношения на адв. М.Г. - процесуален представител на ответника с арбитри от АС, че съпругът й Д. Г., е арбитър в АС при Б., каквото качество има и кумът на семейство Г., ищецът поддържа, че е нарушено правото му на защита и на справедлив процес, тъй като арбитражното решение е постановено при липса на безпристрастност на двама от арбитрите. Поддържа, че дългогодишната съвместна работа на арбитрите Ж. и М. с арбитъра Г. и неговата съпруга, и с г-н М., е повлияло на решението, тъй като не е преодоляно съмнението за връзка и зависимост между посочения от ответника арбитър и адвоката му.

Ответникът по делото [фирма] - [населено място] оспорва иска, като неоснователен. Счита, че оплакванията на ищеца за допуснати от АС грешки при установяване на фактите и при определяне на приложимия закон, не съставляват нарушение на обществения ред по см. на чл. 47 т. 3 пр. 2 ЗМТА, че ищецът релевира неправилност на фактическите констатации на АС - оспорва тълкуване волята за прихващане, изразена в Писмо изх.№ 498/04.12.2009 г., констатациите относно фактура № 2799/ 16.12.2009 г. и тези за достигане на волеизявлението за прихващане, като е недопустимо в настоящото производство да се проверява правилността на арбитражното решение. Поддържа, че не всяко нарушение на закона е основание по чл. 47 т. 3 пр. 2 ЗМТА, а само на правни норми, които бранят основни ценности и права, които са общи за всички правни субекти, а общите правила, посветени на прихващането, са създадени в интерес на страните, а не в обществен интерес и поначало имат диспозитивен характер. По съображения, че ищецът е участвал активно в арбитражното производство, което е проведено при условията на състезателност и равенство на страните, аргументира, че ищецът неоснователно претендира, че е нарушен принципът на равенство и че е опорочено установяването на истината, а изложените от ищеца доводи за твърдяни нарушения касаят правилността на арбитражното решение. По основанието по чл. 47 т. 5 пр. 2 ЗМТА поддържа, че АС не се е произнесъл по въпроси извън предмета на спора, зачитайки извършено извънсъдебно прихващане без предявен от ответника насрещен иск или възражение за съдебно прихващане; че ако е неправилен изводът за настъпило извънсъдебно прихващане, това касае правилността на арбитражното решение, излага и подробни съображения, че са правилни изводите на АС досежно настъпилото прихващане. Относно насрещния иск счита, че исканото увеличение на иска е било допустимо, но дори и да се приеме противното, решението би следвало да се отмени само за сумата 8501.43 лв. По твърдението на ищеца за липса на безпристрастност на двама от арбитрите, постановили решението, ответникът поддържа, че по две други дела са решени спорове на страните от АС при Б., с участие на арбитрите, постановили решението, чиято отмяна ищецът иска, като по посочените дела исковете на ищеца са уважени.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като обсъди доводите на страните и събраните доказателства във връзка с поддържаните основания за отмяна на арбитражно решение, приема следното:

Искът е процесуално допустим - предявен е от надлежна страна в 3 - месечния срок по чл. 48 ал. 1 ЗМТА. Към арб. дело №336/ 2012 г. на АС при Б. липсват доказателства да е връчено на ищеца копие от арбитражното решение, същото е постановено на 09.04.2014 г., считано от която дата с искова молба, подадена на 07.07.2014 г., е спазен срока по чл. 48 ал. 1 ЗМТА.

С посоченото решение са отхвърлени исковете, предявени от [фирма] - [населено място] - подизпълнител срещу [фирма] - [населено място] - главен изпълнител: за 119 999.97 лв. - СМР на етап 4 по Договор за строителство от 04.03.2008 г., със законната лихва и за 10 000 лв. - договорна неустойка за забавено плащане на възнаграждението от 23.12.2009 г. до датата на предявяване на иска; и са уважени насрещните искове: [фирма] - [населено място] е осъдено да плати на [фирма] - [населено място]: 19 455.70 лв. с ДДС - направени разходи за отстраняване на недостатъци на изпълнените СМР и 8 501.43 лв. без ДДС - необходими разходи за отстраняване на недостатъци на изпълнените СМР. След като е обосновал, че главният изпълнител дължи на подизпълнителя договореното възнаграждение, тъй като СМР по етап 4 са изпълнени от подизпълнителя и приети от главния изпълнител, решаващият орган е изложил, че е основателно възражението на главния изпълнител за извънсъдебно прихващане с вземане за дължими неустойки поради забавено изпълнение на СМР, допуснати неточности при изготвяне на посочените количествено-стойностни сметки и лихви поради извършено авансово плащане в по - голям размер от договореното, всички изброени в Писмо на главния изпълнител №498/04.12.2009 г., с което прави изявление за прихващане с вземания 100 000 лв. Като е аргументирал, че са налице предпоставките за надлежното възникване и упражняване на правото на прихващане, АС е изложил подробни съображения и е приел, че вземането на подизпълнителя за изпълнени СМР, е погасено с вземания на главния изпълнител, съгласно негово Писмо №498/04.12.2009 г. и е отхвърлил предявения иск за възнаграждение. Изложил е съображения за неоснователно претендирано от подизпълнителя обезщетение за забавено плащане на възнаграждението, както и съображения за основателност на предявените от главния изпълнител насрещни искове за направени разходи за отстраняване на недостатъци на некачествено изпълнени СМР и за разходи, необходими за отстраняване на такива недостатъци.За да обоснове неоснователност на възражението на подизпълнителя, че е налице нов иск, АС е изложил, че в последното заседание е допуснато увеличаване размера на насрещния иск, и не е поискано изменение на основанието на иска, заявено в насрещната искова молба - лошо или неточно изпълнение на конкретни СМР, предмет на Договора за строителство - касае се само за уточнение размера на разходите, необходими за отстраняване на недостатъците и не се касае за допълнително предявен иск.

По основанието по чл. 47 т. 5 пр. 2 ЗМТА: ищецът обосновава това основание с твърденията, че АС се е произнесъл по въпроси извън предмета на спора с признаване на ответника на извънсъдебно прихващане, без валидно изявление за прихващане, при допуснато от АС нарушение на чл. 103 -105 ЗЗД при определяне характера на Писмо изх.№ 498/04.12.2009 г., при произнасяне без доказателства за извършено прихващане, при неправилен извод за конклудентно съгласие за прихващане, при противопоставяне от ищеца на правото на ответника на неустойка за забавено изпълнение - събрани са били доказателства, че ищецът без забава е изпълнил уговорените СМР.

Поддържаното основание не е налице. Ако са допуснати от АС нарушения при изграждане на извода, че е налице извънсъдебно прихващане, с което главният изпълнител погасява задължението, което има към подизпълнителя за възнаграждение, със свои вземания, посочени в Писмото на л. 74, това не съставлява произнасяне по въпроси извън предмета на спора - признаване на твърдяно от ответника извънсъдебно прихващане без насрещен иск или възражение за съдебно прихващане. Главният изпълнител е заявил, че прихваща със свои вземания, посочил е кои са, АС е обсъдил събраните доказателства и е стигнал до извода, че са налице условията на чл. 103-104 ЗЗД за извънсъдебно прихващане, а ако тези условия не са били налице, и изводът е неправилен, от това не следва, че АС се е произнесъл по въпроси извън предмета на спора, а се касае за незаконосъобразност на решението.

Не е налице произнасяне извън предмета на спора и разрешаване на спор, непредвиден в арбитражното споразумение с твърдяното от ищеца произнасяне в арбитражното решение по дължимостта на законова лихва за преведените авансови суми по договора за строителство, което ищецът обосновава с неправилност на решението и с неприлагане на императивното правило за доказване с писмени доказателства на договорни отношения.

По основанието по чл. 47 т. 3 пр. 2 ЗМТА: това основание ищецът обосновава с допуснати съдопроизводствени нарушения, за които поддържа, че нарушават основни принципи на правопорядъка в Р. Б: в арбитражното производство не е направено възражение за съдебно прихващане, в противоречие със закона АС е приложил института на прихващането, ответникът не е завел насрещен иск, константната преклузия на права лишава ищеца от равенство в процеса и опорочава установяване на истината, по отношение на насрещния иск АС е приел, че е налице увеличение на иска, а се касае за нов иск, предявен след настъпила преклузия и произнасяйки се по недопустимото увеличение, АС е допуснал съществено нарушение на процесуалните норми - чл. 28 ЗМТА.

Поддържаното основание не е налице. Понятието ”обществен ред” по смисъла на чл. 47 т. 3 пр. 2 ЗМТА включва онези императивни правни норми, които изразяват основни идеи и ценности, чието зачитане е гаранция за нормалното и свободно функциониране на държавата и обществото. Поради тяхната значимост, с императивни правни норми в Конституцията и в законите, са закрепени принципите, които се свързват с изискванията за законност, с равнопоставеността на гражданскоправните субекти, с правото на защита и равенството на страните в процеса, със състезателното начало и правото на справедлив процес и др. В тази категория не попадат всички императивни правни норми, а само онези, които бранят права и ценности, общи за всички правни субекти или права и ценности на отделния субект, които са от такова естество, че по волята на законодателя е обезпечено зачитането им от всички, което е в интерес на цялото общество. Когато с арбитражното решение е накърнен подобен основополагащ принцип, решението е несъвместимо с обществения ред и тази несъвместимост се има предвид в чл. 47 т. 3 пр. 2 ЗМТА, като основание за отмяна по реда на чл. 48 и сл. от ЗМТА, каквото накърняване на обществения ред не е извършено с постановеното арбитражно решение. Основание за отмяна по чл. 47 т. 3 пр. 2 ЗМТА би било налице, ако с решението беше уважен иск, недопустим съгласно законодателството или ако начинът, по който е взето решението от арбитражния съд, противоречи на обществения ред (решението е взето следствие престъпление, извършено от арбитър - например подкуп, или въз основа на лъжливо заключение на вещо лице), каквото не е налице. Изложените от ищеца оплаквания за неправилност на решението поради това, че е уважено възражение за прихващане в противоречие на закона и каквото не е направено, за произнасяне по насрещен иск, какъвто не е предявен, не се подкрепят от данните по делото, АС не е допуснал твърдяните съществени нарушения на съдопроизводствените правила, не е нарушил принципа на равенство в процеса, нито е опорочил установяване на истината,

Неоснователен е доводът на ищеца, че поради установените близки отношения на адв. М.Г. - процесуален представител на ответника с арбитри от АС, като съпругът й Д. Г. и кумът на семейството също са арбитри в АС при Б. - е нарушено правото на ищеца на защита и на справедлив процес, тъй като арбитражното решение е постановено при липса на безпристрастност на двама от арбитрите. Ищецът е посочил арбитър за член на решаващия орган, участвал е активно в арбитражното производство - чрез управителя си и чрез двамата упълномощени процесуални представители, изразявал е становища по насрещния иск, по събирането на доказателства, ангажирал е доказателства - арбитражното производство е проведено при условията на състезателност и равенство на страните, не е нарушен принципът на равенство, нито е опорочено установяването на обективната истина. Твърдените близки отношения на процесуалния представител на ответника с арбитри от АС при Б. очевидно по време на разглеждане на спора не са довели до съмнение у ищеца в безпристрастността на решаващия орган, включващ арбитрите: В.Ж., К.Ц. и А.М., постановили и решенията по в. а.д.№ 391/2012 г. и в. а.д.№335/2012 г. по други договори за строителство, сключени от страните, исковете по които дела, предявени от [фирма] - [населено място] срещу [фирма] - [населено място] са уважени и по които дела твърдяната близка връзка не е повлияла на обективност на решенията и не е създала у ищеца съмнение за липса на безпристрастност у посочените двама арбитри.

По изложените съображения предявеният иск като неоснователен следва да се отхвърли.

С оглед този изход на делото ищецът следва да плати на ответника разноски по делото 4800 лв.

З. В касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма] - [населено място] срещу [фирма] - [населено място] иск за отмяна на арбитражно решение от 09.04.2014 г. по в. а.д. № 336/2012 г. на АС при Б. - [населено място] на основание чл. 47 т. 3 пр. 2 и т. 5 пр. 2 ЗМТА.

ОСЪЖДА [фирма] - [населено място] да плати на [фирма] - [населено място] 4800 лв. - разноски по делото.

Решението не подежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: