ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1512

гр.София, 01.12.2011 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

двадесет и трети ноември две хиляди и единадесета година,

в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов

Борис Илиев

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 1496/ 2011 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по искане на М. на отбраната за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 14.07.2011 г. по гр. д.№ 12624/ 2011 г. С него, след като е отменено решение на Софийски районен съд по гр. д.№ 447/ 2010 г., касаторът е осъден да заплати на В. М. М. по иск, квалифициран по чл. 237 ал. 1 от ЗОВСРБ отм., сумата 12 984 лв – обезщетение при освобождаване от кадрова военна служба.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят твърди, че въззивният съд е разрешил неправилно материалноправният въпрос включват ли се в базата за определяне на обезщетението по чл. 237 ал. 1 от ЗОВСРБ отм. сумите, които военнослужещият е получил през месеца преди освобождаване от кадрова военна служба като възнаграждение за работа по договор с Р. („клинични пътеки”). Счита, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и на това основание моли за допускане на обжалването.

Ответникът по касация В. М. М. оспорва жалбата. Без да излага конкретни съображения, твърди, че не са налице основанията по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК и моли обжалването да не се допуска.

Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, а основателно е и искането за допускане на касационно обжалване.

Въззивният съд...