ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1339

София, 30.05.2023 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети април през две хиляди и двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: В. М. АТАНАС КЕМАНОВ

като разгледа докладваното от съдия К. М. гр. д. № 4112 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А.-И. Д. П., чрез пълномощника му адвокат К. Я.-М. против решение № 579 от 21.04.2022 г., постановено по гр. д. № 195 по описа за 2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 265065 от 27.07.2021 г., поправено с решение № 266369 от 02.11.2021 г. по гр. д. № 11914/2019 г. Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от А.-И. Д. П. против М. Й. Г. ревандикационен иск в осъдителната му част за предаване владението на поземлен имот с идентификатор ***, представляващ УПИ * в кв. 7 по ПУП от 2013 г., находящ се в [населено място],[жк], [улица] иск по чл. 109 ЗС за осъждане на М. Й. Г. да преустанови неоснователните действия, с които му пречи да упражнява правото си на собственост върху същия имот, като премахне част от оградата, изградена на лицевата страна на имота откъм [улица], частично изградена от метални пръти и частично изпълнена със зидария, с което да направи възможно изграждане на входна врата към същия.

М. Й. Г. е подала чрез пълномощника си адвокат С. П. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е констатирал, че първоинстанционното решение в частта, с която е уважен ревандикационният иск в установителната му част е влязло в сила като необжалвано.

Приел е, че не е спорно между страните, а и писмените доказателства установяват, че процесният поземлен имот с идентификатор *** е обособен от част от УПИ *, при съдебна делба по гр. д. № 42533/2009 г. на Софийски градски съд, като е придобит от ищеца А.-И. Д. П., а другият обособен имот с идентификатор № *** е придобит от съделителите Г. М. Ц. и С. Л. Б., чийто правоприемник по договор с с нотариален акт № 7 от 16.10.2014 г. на нотариус рег. № * на НК е ответницата М. Й. Г.. Спорно е дали ответницата владее имота и дали тя осъществява пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над имота на ищеца, което пречи на допустимото му пълноценно ползване.

Посочил е, че ищецът твърди, че ответницата владее имота му, а ответницата – че не отрича правото на собственост на ищеца, не владее имота му, а е собственик на съседния поземлен имот с идентификатор ***. Счел е, че показанията на свидетелите не установяват ответницата да владее имота на ищеца. Свидетелят П. С. познаващ имота, тъй като минава често оттам, разказва, че на него има ограда, която е от доста време (повече от пет години) и представлява мрежа и един „олюпен бордюр“. Св. Х. И., архитект, който е работил само върху имота на ответницата, разказва, че през 2014 г., е проектирал две врати на ниската част на имота, която към момента на работата му вече е била отделен имот, както и че има денивелация на големия имот във вида преди делбата. Преди неговата работа оградата на имота на ответницата е била масивна в долния край, с тухлени колони и ажурна в горната част. Св. Д. А., доведен от ищеца, разказва, че на 27.07.2019 г. заедно с адв. Я. посетил имота по поръчка на ищеца, за да проверят какво е състоянието му, т. к. последният при посещението си в България установил, че няма достъп до него. На място видял, че вместо два имота има един имот, т. е. стопанисването на целия имот било по един и същ начин. В лявата част до подпорната стена, която се виждала вътре и дясната част имало зеленина, трева, туи на подпорната стеничка между двата имота, от по-ниската лява част. Имотът на № * имал врата за МПС и врата за пешеходци. Оградата – колове с метална ограда започвала от вратата за МПС и продължавала до съседния имот. Знаел от снимки, че имотът на ищеца е имал ограда с изградени колонки от тухли и бетон, а на място имало метални колове с метална ограда.

Доколкото други доказателства за осъществено от ответницата владение не са ангажирани, то и владение от нея не е доказано. Показанията на свидетеля А. следва да се кредитират относно наличието на зеленина, трева и туи на подпорната стена между двата имота. Същите са в синхрон със заключението на СТЕ на инж. Ж. В.. Тези показания обаче не са достатъчни за приемане, че имотът се владее от ответницата. Няма никакви доказателства, че ищцата препятства достъпа на ищеца до неговия имот, заявявайки, че е неин. Може да се приеме, че в двата имота има една и съща зеленина, но от този факт не може да се заключи, че е налице владение с обективния и субективния му елемент. Следва да е установено не само, че ответницата упражнява фактическа власт върху имота, но и намерението й да държи имота лично или чрез другиго като свой. Озеленяването на имота на ищеца може да се разглежда като водене на чужда работа без натоварване, като дарение, но не и като владение на имота. Неоснователен е доводът, че тъй като двата имота са имали един същ административен адрес до идването на ищеца в България, ответницата владее имота му. Обособяването на двата отделни имота, получени при делбата, с два отделни административни адреса е задължение, както на ищеца, така и на ответника. На границата между двата имота има изградена бетонова ивица и са засадени ниски дървета, които отделят единия от другия имот - в този смисъл са показанията на св. А. и заключенията на двете СТЕ. Липсата на масивна вътрешна ограда между двата имота също се дължи на бездействието и на двете страни и само от тази липса не може да се обоснове извод за владение. По тези съображения Апелативният съд е потвърдил решението, с което е отхвърлен ревандикационният иск в осъдителната му част.

По отношение на негаторния иск е обсъдил заключението на съдебно-техническата експертиза, изпълнена от вещото лице инж. Ж. В. (че ПИ с идентификатор по КК № *** и ПИ с идентификатор по КК № *** са съседни, с обща имотна граница - вътрешна регулационна линия; отделени са посредством изградена ниска подпорна стена, следваща терена; откъм лицевата страна на имотите – [улица]оградата е една; в частта откъм ПИ с идентификатор по КК № *** оградата е ремонтирана, облицована с каменни плочи и са монтирани метални пана между колоните и има две врати от метални пана между колоните, едната за пешеходен достъп, а втората за достъп на автомобили, като и двете врати служат за достъп до ПИ с идентификатор по КК № ***, собственост на ответника; ПИ с идентификатор по КК № *** няма изградена входна врата откъм улицата и физически достъпът до него е затруднен; физическият достъп може да бъде осъществен чрез изграждане на врата, указана на приложената към СТЕ скица с розова стрелка; оградата откъм лицевата страна на ПИ с идентификатор по КК № *** е с бетонова плътна част, терасирана спрямо терена, частично облицована с мраморни плочи. Издигнати са метални пръти, между които е опъната телена мрежа) и заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице геодезист Р. С. К. (че изградената на място бетонова ивица между ПИ с идентификатор по КК № *** и ПИ с идентификатор по КК № *** съвпада с границата между имотите по кадастрална карта, с изключение на малък участък, където има навлизане в имота на ищеца с около 36 см в северозападна посока, с което се отнемат около 0.3 кв. м. от неговия имот).

Посочил е, че при предявен негаторен иск ищецът следва да посочи какви са извършваните от ответника действия, с какво те смущават неговото право на собственост и в рамките на това основание и формолираният петитум съдът следва да даде защита на спорното право. Затова констатираното от вещото лице геодезист навлизане в имота на ищеца, с което се отнемат около 0.3 кв. м. чрез бетоновата ивица между двата имота, не е предмет на делото. Не са предмет на делото и засадените по лицевата част на имота на ищеца зелени декоративни храсти, описани във въззивната жалба.

Приел е за неоснователно твърдението, че достъпът до имота на ищеца е затруднен заради изградена от ответницата ограда. От една страна, по делото е установено, че имотът и преди, и след поделянето му има ограда, изградена от плътна и от прозирна част, но прозирната част след разделянето му е различна – преди се е състояла от колони, между които е имало опъната тел, а сега е от метални прътове, между които е опъната тел. От друга страна, се установява, че в частта на ищеца никога не е имало врата. От разпитаните свидетели и от изслушаните СТЕ следва да се заключи също, че имотът, собственост на ответницата, е на нивото на улицата, а имотът, собственост на ищеца, е по-висок спрямо това ниво, като преди делбата врата е имало само в по-ниската част. Установява се и че достъпът до имота на ищеца е обективно затруднен поради височината му. Ответницата обаче няма никакво отношение към това състояние. Може да се приеме, независимо от твърденията в отговора на въззивна жалба, че телената мрежа и коловете на лицевата част на имота на ищеца са поставени от ответницата. ВЛ инж. В. описва, че оградата към улицата на двата имота е една, като в имота на ответницата е ремонтирана. Св. А. разказва, че оградата – колове с метална ограда започва от вратата за МПС и продължава до съседния имот. Независимо от това обаче, слагането на телена мрежа по целия имот на ответника не представлява действие, което пречи на ищеца да упражнява спокойно правото на собственост. Ищецът не може да упражнява пълноценно правото си на собственост по причина, различна от извършваните от ответника действия/бездействия, посочени в исковата молба, поради което искът по чл. 109 ЗС следва да се отхвърли. По делото се установява, че физическият достъп на ищеца до имота му е затруднен, но поради обективно съществуващата денивелация, а не поради действия на ответницата. Ищецът е свободен във всеки момент да премахне оградата там, където счита, че е удобно и да си изгради врата към имота. Ответницата не упражнява въздействие или посегателство върху имота на ищеца, което да му пречи да го ползва пълноценно.

В касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като поставят следните въпроси:

1) следва ли представените по делото заснемания на изображението в „Gооgle“ след като са приети като доказателство по делото до бъдат обсъждани и могат ли да се приемат като писмено доказателство по делото;

2) при установеният по делото затруднен достъп до имота съгласно заключението на вещото лице, може ли да се приеме, че се създават за ищеца пречки за ползване на имота по-големи от обикновените;

3) допуска ли се възможността да се приема, че въззивният съд като инстанция по съществото на спора, в рамките на заявените във въззивната жалба оплаквания, следва ли да формира вътрешното си убеждение въз основа на всички събрани по предвидения от процесуалния закон ред доказателства в първата и втората съдебни инстанции, относими към релевантните за спора факти, поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи мотиви защо приема едни за достоверни и отхвърля други, както и въз основа на кои от тях намира определени факти за установени, а други за неосъществили се.

Според обосновката на въпросите първият и третият е свързан с извода на съда, че ответницата не владее имота, като се поддържа, че този извод е направен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила тъй като не са обсъдени представените и приети изображения в „Gооgle“ от март 2012 и октомври 2019 г., установяващи съществуването към тези моменти на различен вид ограда, а вторият с изводите по негаторния иск.

Въпросите не могат да обосноват допускане на касационно обжалване.

Макар въззивният съд да не е обсъдил изрично изображенията от „Gооgle“ от март 2012 и октомври 2019 г. е приел за установено, че ответницата е поставила съществуващата в момента ограда, така както е твърдял ищеца, поради което тезата на касатора, че е счетено за недоказано поставянето на нова ограда от ответницата не съответства на данните по делото. Искът е отхвърлен защото е прието, че с това действия тя не му пречи да упражнява правото си на собственост, тъй като липсата на достъп до имот се дължи на неговото бездействие да осигури такъв чрез изграждане на врата към неговия имот, каквато не е съществувала и на старата ограда, а в тази връзка и вторият поставен въпрос се явява неотносим.

Касаторът следва да възстанови на М. Й. Г. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 1800 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, включващо и ДДС, на адвокат С. П..

С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 579 от 21.04.2022 г., постановено по гр. д. № 195 по описа за 2022 г. на Софийски апелативен съд.

ОСЪЖДА А.-И. Д. П., [дата на раждане] , паспорт № *, гражданин на И., с адрес: И., Тел А., [улица], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 4, кантора 447, адвокат К. Я.-М. да заплати на М. Й. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], район „В.“, [улица] разноски по повод касационната жалба в размер на 1800 лв.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: