ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1302

гр. София, 29.05.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове: А. Ц. Ф. Владимиров

като разгледа докладваното от А. Ц. К. гражданско дело № 20228002104677 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на О. П. чрез процесуалния представител адвокат П. К., срещу решение № 680/08.07.2022 г. по в. гр. д. № 20222100500685/2022 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение № 18/22.03.2022г. по гр. д. № 572/2021 г. на Районен съд - Царево и е уважен предявеният от „Милба ЕООД, [населено място] осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на касатора да заплати на ищеца неоснователно получената сума в размер на 7 500 лв., платена на 02.10.2018 г. по Фактура № [ЕГН]/24.10.2018 г., представляваща цена на услуга „за присъединяване и ползване на общинска инфраструктура /улична мрежа, общински пътища, тротоарни площи и др./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 26.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, поради което се моли за отмяната му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен със законните последици. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване са формулирани въпроси, за които се твърди, че са от обуславящо значение за изхода на спора като по отношение на тях се поддържа наличието на допълнителното основание за допускане на касационното обжалване, предвидено в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Тези въпроси са следните: 1. „Следва ли въззивният съд да вземе предвид и обсъди всички факти, доводи и обстоятелства, които са наведени от страните в първоинстанционното производство; 2. „Кой е началният момент, в който може да се приеме, че е налице разместване на блага в хипотезата на чл. 55 ал. 1 ЗЗД: моментът на извършеното плащане, моментът на изтичане на срока по чл. 153, ал. 2, т. 1 ЗУТ, моментът на констатирано неизпълнение след отправена покана от страна на кредитора; 3. „Следва ли при прилагане на института на неоснователното обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, същият да се предхожда от наличието на облигационна връзка между страните и/или наличие на дадени фактически отношения; 4. „Бил ли е длъжен въззивният съд да обсъди всички факти, взаимовръзката между тях при обосноваване на своите правни изводи, за да приеме, в конкретния случай, че е налице проявление само на неоснователно обогатяване, а да пропусне съществуването на отношенията между страните, произтичащи от поето задължение за извършване на определени фактически действия, като за това задължение длъжникът не е поканен да изпълни и дали е налице неизпълнение на задължение при изначална липса на покана за изпълнение от страна на кредитора, когато задължението не е с уговорен срок или би следвало да отхвърли предявения иск като неоснователен поради неговото преждевременно предявяване при изпълнено задължение за изследване на взаимовръзката между фактите имащи значение за изхода на делото; 5. „Кои факти подлежат на доказване при предявяване на иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и как се разпределя доказателствената тежест между страните при предявен иск с това правно основание.

Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба „Милба ЕООД, [населено място], чрез процесуалния си представител адвокат Р. О., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното:

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че ищецът като собственик на ПИ с идентификатор № ... по ККР на [населено място], общ. П., обл. Б. е подал Заявление вх. № 68- М-19/11.04.2018 г. до Главния архитект на О. П. за съгласуване и одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж за обект: Преустройство и реконструкция на съществуващи сгради в предприятие за преработка на сливи и бадеми в ПИ № ..., в землището на [населено място] п., [община]. Посочено е, че О. П. е уведомила писмено дружеството за дължимите цени за заявените услуги. „Милба ЕООД, [населено място] е заплатило на общината суми по издадени Фактура № 10003022349/ 24.01.2018 г. на стойност 1550 лв. за издаване на разрешение за строеж и Фактура № [ЕГН]/24.10.2018 г. на стойност 7500 лв. - посочена като „такса инфраструктура. Издадено е Разрешение за строеж № ЯП76/ 05.10.2018 г. на Главния архитект на О. П. с посочен вид на строежа „преустройство и реконструкция на съществуващи сгради в предприятие за преработка на сливи и бадеми в имота на дружеството. Посочено е, че сумата от 7 500 лв. е определена от [община] на основание чл. 41, ал. 1, т. 8 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община -Приморско като цена на услуга „за присъединяване и ползване на общинска инфраструктура /улична мрежа, общински пътища, тротоарни площи и др./. Изложени са съображения, че с решение № 10098/01.07.2019 г. по к. а.д. № 3370/2018 г. на ВАС, разпоредбите на чл. 41, ал. 1, т. 8 от Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община - Приморско, са отменени поради неспазена процедура по приемането им - липса на мотиви на вносителя, липса на обществено обсъждане и т. н. Прието е, че отмяната действа занапред, считано от 01.07.2019 г. Посочено е, че процесната сума е частно общинско вземане, поради което реда за възстановяването й по ДОПК, е неприложим. Изложени са мотиви, че съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне като при иска по чл. 55 ал. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже какво е получил ответникът, а ответникът - на какво основание го е получил, ако твърди, че някакво основание съществува. Прието е, че в конкретния случай е доказано предаването от дружеството, съответно получаването от Общината, на процесната сума от 7 500 лв., но не е доказано от ответника основанието за получаването й. Изложени са решаващи мотиви, че към момента на плащането на сумата в общинската наредба е съществувало правно основание общината да събира такса за предоставяне на услугата присъединяване към общинската инфраструктура за строителство, но граматическото и логическо тълкуване на разпоредбите от наредбата сочат, че присъединяване може да се извърши само при ново строителство, при което преди това сграда не е съществувала, поради което има необходимост след изграждането на съответния обект, общината да извърши услугата присъединяване на новия обект. Посочено е, че имота на дружеството се намира в урбанизирана територия и в него има съществуващи сгради, които вече са присъединени към общинската инфраструктура, а собственикът им има намерение да извърши преустройство и реконструкция на съществуващите сгради, в който смисъл е и издаденото разрешение за строеж от главния архитект на общината. Формиран е решаващ правен извод, че процесната сумата е заплатена без основание и с нея ответникът се е обогатил, тъй като не е предоставил насрещна престация, поради което същата подлежи на връщане, а предявеният иск е основателен.Допускането на касационното обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1 ГПК е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен

правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/.

Едновременно с това е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно

обжалване. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, в случая не са налице. Първият от формулираните от касатора правни въпроси - относно задължението на съда да изложи мотиви по направените искания, възражения и да извърши анализ на доказателствата при постановяване на решението, по съществото си не представлява принципен процесуалноправен въпрос от обуславящо изхода на спора значение. Задължението на съда мотивирано да се произнесе по исканията и възраженията на страните и да извърши съвкупна преценка на събраните по делото доказателства следва от пределно ясната формулировка на чл. 236, ал. 2 ГПК, която не допуска колебания при нейното тълкуване и изясняване на действителния й смисъл. На практика въпросът е поставен в контекста на релевираните от касатора оплаквания за допуснати от въззивния съд

нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждане на събраните по делото доказателства, и в този смисъл същият има отношение не към преценката за допускане на касационното обжалване, а към тази за евентуална неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. 2 ГПК във фазата на разглеждане на касационната жалба. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че отговорът на исковата молба не обективира възражение за наличие на облигационни отношения между страните /според т. 4 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д.№ 1/13 г. на ОСГТК възраженията на отговора по правило се преклудират с отговора на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК/, поради което и въззивният съд не е дължал произнасяне по такова.

Поставените материално правни въпроси по приложението на чл. 55, ал. 1 ЗЗД не са обусловили правните изводи на въззивния съд и не отговарят на изискването за общо основание за допустимост по чл. 280, ал. 1 ГПК. Процесуалноправният въпрос за разпределянето на доказателствената тежест по иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е обуславящ, но същият не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС. Въззивното решението е изцяло съобразено със задължителната съдебна практика по приложението на института на неоснователното обогатяване. Принципните постановки, въз основа на което е изградена съдебната практика по въпросите, касаещи трите основи фактически състава на неоснователно обогатяване са развити в Постановление_№_1/28.05.1979_г._по_гр._д._№_1/79_г._на Пленума на ВС. Когато - чрез обстоятелствената част, петитума на исковата молба, отговора и направените във връзка с тях уточнения от страните, съдът е определил правната квалификация на иска като такъв по чл._55,_ал._ 1,_изр._ 1_ЗЗД, за връщане на сума, получена при начална липса на основание, следва да бъде установено - предаването, съответно получаването на сумата и липсата - още при самото получаване - на основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Съгласно чл._ 154,_ал._ 1 ГПК всяка от страните носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици. Когато ищецът е установил плащането, ответната страна е тази, която следва да установи наличието на основание за получаване на сумата. Постановление_№_1_от_28.05.1978_г._по_гр._д._№_ 1/1979 г., Пленум на ВС, като е прието, че институтът на неоснователното обогатяване следва да има приложение, когато между страните не съществува облигационна обвързаност и липсва възможност да реализират правата си по друг ред. При неоснователното обогатяване е налице разместване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго, без да е налице основание за това. Наличието на договорна обвързаност между страните изключва приложението на този институт.

В настоящия случай липсва и основание за допускане на касационно обжалване и по соченото от касаторите основание по чл._280,_ал._2_ГПК. Въззивното решение не е очевидно неправилно по смисъла на чл._280,_ал._2, предл._трето_ГПК. Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на поддържаната от страните защитна позиция, събраните доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност на съдебния акт трябва да е изводима от мотивите му и би била налице при прилагане на отменена или несъществуваща правна норма или при прилагане на правна норма със смисъл, различен от вложения от законодателя, както и при неприложена императивна правна разпоредба, при отказ да се приложи правна норма или при пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато това е довело до формиране на решаващ изхода на делото резултат. В настоящия случай подобни констатации от прочита на мотивите към обжалвания съдебен акт не могат да бъдат направени. В съответствие с изискванията на процесуалния закон въззивният съд е изложил мотиви за правното значение и последици на фактите и обстоятелствата, които е приел за установени, подвел е тези факти съм приложимите действащи към момента на осъществяването на фактите материалноправни норми при правилна правна квалификация и в смисъл, съответстващ на вложения от законодателя и възприет от съдебната практика. Отказ от прилагане на императивна правна норма също не се установява, като изводите на въззивния съд са логични, последователни и съответстващи и на правилата на формалната житейска логика.

С оглед изхода на производството и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация направените от последния разноски в настоящото производство, а именно сумата 900 лв. за адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, ВКС, състав на Т. Г. отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 680/08.07.2022 г. по в. гр. д. № 20222100500685/2022 г. на Бургаския окръжен съд.

ОСЪЖДА О. П. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на „Милба ЕООД, [населено място] сумата 900 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

ОСОБЕНО МНЕНИЕ

на съдия Александър Цонев

Считам, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение поради вероятна недопустимост, тъй като общината и юридическото лице не са равнопоставени правни субекти в правоотношението относно връщане на недължимо платена административна такса, Касае се за отношения на власт и подчинение, поради което нормата на чл. 55 ЗЗД е неприложима.

Съдия:

(Ал.Цонев)