ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1301

гр. София, 29.05.2023 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията М. Г. частно гражданско дело № 1987 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 255 ГПК.

Образувано е по молба на адв. И. В., особен представител на ответника М. М. М., с която се иска да се определи срок на Апелативен съд – Пловдив да се произнесе за дължимото за въззивното производство адвокатско възнаграждение на адв. В., което въззивникът Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) следва да внесе по сметката на съда.

В становище по чл. 255, ал. 2 ГПК, обективирано в определение № 160/ 05.05.2023 г. по възз. гр. д. № 154/2023 г. на Апелативен съд - Пловдив, се сочи, че размерът на адвокатското възнаграждение на особения представител на ответника (въззиваем в производството пред АС – Пловдив) ще бъде определен със завършващия производството съдебен акт и с оглед крайния резултат по делото в тази инстанция, съгласно разпоредбата на чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че молбата за определяне на срок по чл. 257, ал. 2 ГПК е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

В случая не може да се приеме, че е налице неоснователно забавяне на апелативния съд, което да налага на основание чл. 257 ГПК да бъде определен срок за извършване на процесуалните действия по определяне възнаграждението на особения представител на въззиваемия – ответник по делото. В о. с.з. от 05.05.2023 г. съдът е обявил, че по искането за разноски за особения представител на въззиваемия ще се произнесе с решението си, което ще постанови до 05.06.2023 г. Твърденията на молителя, че неопределянето в по-ранен момент на размера на възнаграждението за особеното представителство и невнасянето му предварително от въззивника КПКОНПИ обуславят нередовност на въззивната жалба, са ирелевантни и са извън предмета на настоящото производство по чл. 255 ГПК, респ. - не могат да се разглеждат въпроси за редовността на въззивната жалба, по които към момента е компетентен апелативният съд.

Безспорно, процесуалното представителство по чл. 47, ал. 6 ГПК е възмездно (чл. 36, ал. 1 ЗА), тъй като за положения от адвоката труд се дължи възнаграждение, независимо от изхода на делото. Размерът на дължимото възнаграждение следва да бъде определено от съда с акта на назначаването му, като този размер се съобразява с указаното в чл. 36, ал. 1 ЗА, препращащ към Наредба №1/2004 г. за МРАВ, както и с критериите по чл. 47, ал. 6, изр. 2 ГПК. В случая, процесуалното представителство на особения представител на ответника е възникнало с акта на първоинстанционния съд за назначаването на адв. В., за което ищецът е внесъл определеното му с този акт възнаграждение. Първоначалното определяне на сумата, която ищецът следва да внесе, покрива минималния размер на възнаграждението, което назначеният по този ред особен представител има право да получи при нормално развитие на процеса. За въззивната инстанция въззивникът също дължи възнаграждение на особения представител на ответника, без това да е обвързано с резултата по делото (чл. 47, ал. 6 ГПК). Ако възнаграждението не е било предварително определено и внесено в хода на въззивното производство и до приключване на съдебното дирене, няма пречка съдът да прецени, че ще определи размера му с крайния си акт, с който приключва производството по делото (доколкото и изискванията на чл. 47, ал. 6, изр. 2 ГПК в пълна степен се съобразяват към този момент). В този случай, ако възнаграждението не бъде внесено за изплащане, съдът ще постанови определение за принудителното му събиране от задължената страна на основание чл. 77 ГПК.

Предвид изложеното, отсъства основание за извод, че Пловдивският апелативен съд не извършва своевременно дължимо процесуално действие – определяне на възнаграждение за особения представител на въззиваемия, след като съдът е обявил, че ще направи това с крайния си съдебен акт и срокът за постановяването му не е изтекъл.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделениеОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на адв. И. В., особен представител на М. М. М., с искане за определяне на срок при бавност.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.