ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1262
гр. София, 25.05.2023 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести март две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА
СОНЯ НАЙДЕНОВА
изслуша докладваното от съдия С. Н. гр. дело № 3710/2022 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от В. Г. Т.-ответник в производството, чрез пълномощник адв.А. Ч. от САК, срещу въззивно решение № 1839/12.07.2022 г. по в. гр. д. № 6818/2021 г. на СГС, ІV-А гражд. състав, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, на процесуалните правила и необоснованост. Поддържа наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 1 ГПК за допускане касационното обжалване, развити в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Претендира разноски.
Насрещната страна Д. И. К.-ищец в производството, с писмен отговор чрез пълномощник адв.А. П. от САК, оспорва касационната жалба и наличието на основание за допускане касационно обжалване. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, при преценката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 20013079 от 15.01.2021 г. по гр. д. № 45002/16 г., СРС, ГО, 172 с-в, с което е допуснато да се извърши делба между съсобствениците Д. И. К. и В. Г. Т., на подробно описаните в същото недвижими имоти, при посочени квоти, а именно : А.1 / САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], разположена в поземлен имот с идентификатор ***, представляващ самостоятелния обект –жилище на първи жилищен етаж в жилищна сграда - еднофамилна, целият етаж със застроена площ от 52 кв. м., състоящ се от стая, хол, кухня, клозет и антре, заедно със съответстващите 60% части от общите части на сградата, при квоти 1/4 ид. част за Д. И. К. и 3/4 ид. части за В. Г. Т.; А.2/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], при посочени съседи на имота, и при квоти 1/2 ид. част за Д. И. К. и 1/2 ид. части за В. Г. Т.,
Б.1/ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], разположена в поземлен имот с идентификатор ***, ведно с прилежащите към нея зимнични помещения, разположени под цялата сграда, предназначение на самостоятелния обект жилищна сграда-еднофамилна, с площ 150 кв. м. по скица на сграда, а съгласно Протокол за доброволна делба по гр. дело № 16064/1977 г. на СРС, 39 състав на застроена площ от около 70 кв. м., брой етажи - един, състоящ се от стоя, хол, кухня, клозет и две антрета, при квоти 1/4 ид. част за Д. И. К. и 3/4 ид. части за В. Г. Т., и Б. 2/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], при посочени съседи на имота, И при квоти 15/24 ид. част за Д. И. К. и 9/24 ид. части за В. Г. Т.. С въззивното решение е определена и отговорността за разноските във въззивното производство.
Първоинстанционният съд е допуснал делбата, като е приел, че делбените самостоятелни обекти - етаж от къща в [населено място] с 60% ид. ч. от о. ч. на сградата и 2/3 ид. ч. от дворното място, както и делбената къща / в лицевата част на двора/ в [населено място] с 2/3 ид. ч. от дворното място, са били съсобствени на ответника и баща му Г. Г., по силата на съдебна делба-спогодба от 1979 г. Ищецът е индивидуален собственик на втория етаж от къщата в Б. с 40% ид. ч. от о. ч. на сградата и 1/ 3 ид. ч. от дворното място, както и на друга къща /в дъното на двора/ в [населено място] с 1/ 3 ид. ч. от дворното място, по наследство от майка си, чиято собственост са били те по силата на същата съдебна делба-спогодба от 1979 г. – за имота в С., и по дарение от 1977г. –за втория етаж с ид. ч. от сградата и от дв. място за имота в Б.. Индивидуалните втори етаж от къщата в Б. и другата къща в дворното място в [населено място] /в дъното на двора/, не са предмет на иска за делба. След смъртта на Г. Г., ответникът е прехвърлил на ищеца през 2009 г. 1/4 от своите 2/3 ид. ч. от съсобственото им дворно място в [населено място].
Първоинстанционният съд е приел, че ищецът не се е отказал валидно от наследството на дядо си, при което след смъртта на Г. Г., ответникът има общо 1/2 ид. ч. от дворното място в С. (а не 2/3 ), при което със сделката от 2009 г. ответникът е прехвърлил на ищеца 1/ 4 от 1/2, и така е определил дяловете на съсобствениците в дворното място в С.. По отношение дяловете в съсобствеността на другите делбени имоти, същите са определени съобразно документите за собственост и правилата на ЗН за наследяване по закон, без да се зачита отказът от наследство на ищеца от наследството на дядо му.
Относно направеният от ищеца Д. К. и вписан на 02.09.1994 г. отказ от наследството на дядо му Г. Г., по заявеното от него с исковата молба възражение за неговата нищожност, защото преди отказа Д. К. е приел наследството на дядо си, на който се явява наследник по право на заместване на починалата преди дядо му негова дъщеря-И., майка на ищеца, първоинстанционният съд е приел същото за основателно. За неоснователно е счел направеното от ответника В. Т. възражение за придобиване по давност на наследствената от Г. Г. част от делбените имоти, полагаща се на ищеца. За преценка довода на ищеца за нищожност отказа от наследство поради предхождащото го приемане на наследството от ищеца, и на възражението на ответника за придобивна давност, първоинстаницонният съд е обсъдил само събраните по делото гласни доказателства.
Решението е било обжалвано от ответника В. Т., с оплаквания за нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати процесуални нарушения на съда поради неизпълнение задължението му да обсъди всички събрани по делото доказателства - сочено необсъждане на конкретно посочени с въззивната жалба писмени доказателства, и които необсъдени доказателства, при съобразяването им и преценка с другите събрани доказателства, водят до обратни изводи на тези, правени от първоинстанционния съд, относно факти и изводи, относими към приемане на наследството от ищеца на дядо му и възражението на ответника за упражняване давностно владение.
В своето решения въззивният съд, въз основа на преценка на свидетелските показания, събрани в първоинстанционното производство, е споделил изводите на първоинстанционния съд, че е доказано ищецът да е приел наследството от дядо му посредством извършването на конклудентни действия към преходен за заявения отказ от наследство момент, приел е за неоснователно възражението на въззивника относно недопустимостта да се разглежда горното възражение на ищеца в делбеното производство по аргумент от ППВС № 7/1973 г., т. 3, б.“д“-сочещ на такава допустимост, при което е приел наличие на съсобственост между страните - законни наследници на починалия Г. Г., спрямо делбените имоти при посочените в първоинстанционното решение квоти. Въззивният съд е приел за несонователно и оплакването на въззивника-ответник за необоснованост на извода на първата инстанция, че той не е придобил по давност процесните имоти. Въззивният съд в допълнение е посочил, че от свидетелските показания се установявало, че до 2015г. ответникът не е манифестирал по какъвто и да е начин намерението си за своене на имота, отблъскващо възможността за осъществяване на владение от ищеца, поради което изводът на първоинстаницонния съд се явявал правилен. Преценил е в допълнение въззивния съд и част от сочените от въззивника като необсъдени от първата инстанция писмени доказателства - само тези, допуснатите с определение на СРС от 11.02.2019 г. и представени с молба от ищеца от 20.05.219г., от които е приел за установено, че плащанията за ток, вода и електричество за периода 2011г.- 2015г. за процесните имоти не е извършвано от ответника, противно на твърдението на свидетеля И.. Други сочени от въззивника като необсъдени писмени доказателства-конкретно попосочени от въззивния съд, не са били обсъдени по съображение, че не е посочено от въззивника кои елементи от фактическата обстановка по спора са възприети неправилно в резултат на необсъдените писмени доказателства и съответно-кои точно правни изводи на съда са неправилни. Трета група сочени от въззивника като необсъдени писмени доказателства (две декларации от 09.03.2009 г.) не са предмет на мотивите на въззивното решение.
С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът – ответник, сочи наличие на основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК-произнасяне от въззивния съд по материално правни и процесуално правни въпроси, в противоречие с практиката на ВКС. В изложението е формулиран в т. 1, следният процесуално правен въпрос, който отговаря на критериите за правен въпрос съобразно разясненията по т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а именно : Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на своето решение всички доводи и възражения на страните и длъжен ли е въззивният съд самостоятелно да обсъди в мотивите на своето решение всички събрани по делото доказателства във връзка с доводите на въззивника ? – по който въпрос се сочи противоречие с решение № 40/04.02.2015 г. по гр. д.№ 4297/2014 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 228/01.10.2014 г. по гр. д.№ 1060/2014 г. на ВКС, ГК, І г. о., решение № 93/27.10.2016 г. по т. д.№ 1882/2015 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 157/11.02.2016 г. по т. д.№ 3638/2014 г. на ВКС, ТК, І г. о., решение № 102/25.11.2016 г. по гр. д.№ 1055/2016 г. на ВКС, ГК, ІІ г. о.
Предвид данните по делото и мотивите на въззивното решение, е налице основание за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставеният от касатора процесуално правен въпрос по т. 1, по който въпрос въззивното решение разкрива противоречие с практиката на ВКС формирана с посочени и представени от касатора по този въпрос решения, относно задължението на въззивния съд да обсъди в тяхната съвкупност събраните по делото допустими и относими доказателства, като изложи в мотивите си изводи по доказателствата и установените чрез тях твърдения на страните, възраженията и доводите им, при съобразяване на оплакванията с въззивната жалба за неправилно установени факти с първоинстанционното решение.
В останалата част от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, а именно по т. 2 и т. 3, касаторът не е формулирал конкретен правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК според разясненията по т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а е направил оплаквания по правилността на въззивното решение, които оплаквания, наред с другите такива в касационната жалба, ще бъдат взети предвид като касационни доводи при разглеждане на касационната жалба по същество.
При извършената служебна проверка от касационния съд, не се установяват факти, сочещи вероятна нищожност или недопустимост на въззивното решение.
Касаторът следва да заплати държавна такса на ВКС по разглеждане на касационната жалба в размер на 25 лв.
С оглед на изложеното Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ гражданско отделение, на основание чл. 288 ГПК
ОПРЕДЕЛИ :
ДОПУСКА касационно обжалване на възвивно решение №1839/12.07.2022 г. по в. гр. д. № 6818/2021 г. на СГС, ІV-А гражд. състав.
УКАЗВА на касатора В. Г. Т. в 1-седмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса в размер на 25 лв. по сметка на ВКС, като при неизпълнение в срок на горното указание, производство по делото ще бъде прекратено.
При внасяне на дължимата държавна такса в срок, делото да се докладва на Председателя на Второ гражданско отделение на ВКС за насрочване отрито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: