ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1326
гр.София, 18.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
дванадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 1153/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по искане на В. Н. В. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 61 от 10.02.2011 г. по гр. д.№ 521/ 2010 г. С него е потвърдено решение на Пловдивски окръжен съд по гр. д.№ 1068/ 2009 г., като по този начин касаторът е осъден да заплати на Г. Б. П. и на Д. К. П. сумата 11 252,64 лв – обезщетение за ползите, от които ги е лишил, като е ползвал част от собствения им недвижим имот за период 16.04.2004 г. – 18.03.2009 г. със законната лихва върху тази сума от 16.04.2009 г. до окончателното й изплащане. За разликата до пълния предявен размер от 50 000 лв (част от вземане в общ размер 135 000 лв) искът е отхвърлен.
Касаторът В. В., който е ответник по делото, атакува решението в осъдителната по отношение на него част. Като основание за допускане на касационно обжалване същият сочи материалноправният въпрос може ли да се придобие чрез давностно владение собственост върху идеална част от недвижим имот и процесуалноправният въпрос ползват ли се със сила на пресъдено нещо мотивите на влязлото в сила съдебно решение. Счита, че по тези въпроси практиката на съдилищата е противоречива и на това основание моли касационното обжалване да бъде допуснато.
Ответните страни Г. и Д. П. оспорват жалбата, твърдят, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и молят...