№ 392

София, 08 октомври 2010 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 20 септември две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Томов

ЧЛЕНОВЕ

:

Ивета Анадолска

Д. А.

при участието на секретаря Аврора Караджова

и в присъствието на прокурора Димитър Генчев

изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска

н. дело № 368/2010 година.

Производството е образувано по жалба на подсъдимите Й. П. Й. и Х. К. Н. срещу въззивна присъда №13/ 29.04.2010 год. по в. н.о. х.д. № 172/2010 год. на окръжен съд - гр.Враца.

В жалбата, поддържана и в съдебно заседание, като основания за проверка на въззивното решение се сочи, съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Отправени са алтернативни искания за отмяна на атакувания акт и упражняване правомощието по чл. 354, ал. 1, т. 2, пр. последно НПК, респ.-връщане на делото за ново разглеждане.

Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата на подсъдимите за неоснователна.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като съобрази становището на страните и провери правилността на атакувания съдебен акт в пределите на правомощията по чл. 347НПК, намира следното:

С въззивната присъда, е отменена присъда № 26/24.02.2010г по н. о.х. д. № 114/09г на районен съд-гр.Оряхово и постановена нова, с която са признати за виновни подсъдимите Й. Й. и Х. Н., за това че в съучастие като съизвършители през нощта са влезли в чуждо жилище, като са употребили за това сила, поради което и на основание чл. 170, ал. 2, пр.І-во и пр.ІІІ-то, във вр. с ал. 1 и чл. 20, ал. 2 НК-са осъдени на по една година и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален”строг” режим на изтърпяване, в затворническо общежитие от „закрит”тип.

Жалбата на подсъдимите е частично

основателна

но не по изложените в нея доводи

.

Касационната инстанция намира, че при постановяване на атакувания съдебен акт, не са допуснати твърдяни процесуални нарушения. В съответствие с процесуалните си задължения, окръжният съд е отхвърлил с аргументирани съображения аналогичните възраженията на касаторите, във връзка с оспореното авторство на Н.. Извършен е съвкупен анализ на доказателствената съвкупност и аргументирано посочено защо са кредитирани показанията на свидетелите Й. и Г. /полицейски служители/, депозирани пред първоинстанционния съд и в хода на проведеното съдебно следствие от въззивната инстанция-логични и последователни по своя характер, с незначителни противоречия по между им, относно детайли и не променящи крайния фактически извод. Обективно, всестранно и пълно са изследвани правно значимите факти и обстоятелства, правилно оценени събраните доказателства, като не е даден приоритет на едни пред останалите.

На базата на възприетата фактическа обстановка са изведени верни правни изводи. Несъстоятелен е доводът, изтъкнат в жалбата за несъставомерност на извършеното от подсъдимите по смисъла на чл. 170 НК. Безспорно подсъдимите са проникнали в чуждо жилище, с употреба на сила, нощем, с участие на две лица. В тази насока са изтъкнати и доводи по оспорване факта на разбиване на металната решетка на прозореца, които не могат да бъдат оценявани от настоящата инстанция, с оглед характера и естеството на настоящата проверка. Както бе посочено по-горе, липсват нарушения при формиране на вътрешното убеждение на съда и фактическите изводи са изведени на база на обстоен анализ на събрания доказателствен материал. Несъмнено е налице обективният признак на престъпния състав-насилствено проникване в чуждо жилище от две лица, нощем.По отношение на субективния елемент от състава на престъплението следва да се отбележи, че лицата са имали съзнание, освен че нарушават неприкосновеността на чуждото жилище и за престъпен опит за извършване на по-тежко наказуемо посегателство, за което липсва обвинение.

Размерът на наложеното на подсъдимите наказание, следва да бъде редуциран, защото то не е справедливо определено. Степента на обществена опасност и на деянието и дейците не са високи. Смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства не са оценени в тяхната взаимна връзка и обусловеност, макар че правилно е даден приоритет на първите. Независимо от обремененото съдебно минало на касаторите и негативното им характеризиране в личен план, целите на специалната и генерална превенция могат да бъдат постигнати със санкция в законовия минимум, предвиден за съответното престъпление. Начинът на изтърпяване е определен от невъзможността за приложение на условното осъждане.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че жалбата на подсъдимите е частично основателна, но не по изложените в нея доводи, а въззивният съдебен акт - подлежи на корекция, с намаляване размера на наложеното наказание и на двамата касатори - лишаване от свобода за срок от по една година.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ въззивна присъда

№ 13/ 29.04.2010год. по в. н.о. х.д. № 172/2010 год. на окръжен съд-гр.Враца, като намалява размера на наложеното на подсъдимите Й. П. Й. и Х. К. Н. наказание лишаване от свобода на по една година, за всеки един от тях.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивната присъда в останалата й част.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: