Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в закрито заседание на двадесети май две хиляди и десета година, в състав:

при секретар

и с участието на прокурора Димитър Генчев

изслуша докладваното от председателя (съдията) Елена Величкова

дело № 269/2010 година

С определение № 113/30.04.2010 г. на председателя на Районен съд – гр. Б. поради отвод на всички съдии от този съд на основание чл. 29, ал. 2 НПК, производството по ч. н.д. № 99/2010 г. е прекратено и изпратено на Върховния касационен съд за произнасяне по реда на чл. 43, т. 3 НПК.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е на становище, че делото следва да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд, тъй като са налице условията, предвидени в чл. 43, т. 3 НПК.

Върховният касационен съд провери данните по делото, становището на прокурора и намери следното:

Искането за промяна подсъдността по делото е ОСНОВАТЕЛНО.

Налице е хипотезата на чл. 43, т. 3 НПК, тъй като съдът, на който делото е подсъдно, не може да образува състав.

Съдиите от Районен съд – гр. Б. са се отвели от разглеждането на делото при условията на чл. 29, ал. 2 НПК, тъй като производството е образувано по жалба на адв. А. К. Х. от АК – гр. В. против постановление № 00006/01.04.2010 г. на Районна прокуратура – гр. В., с когото се намират в колегиални и служебни отношения – обстоятелство, което би могло да породи съмнения относно безпристрастността и непредубедеността на състава при разглеждане на делото.

Действията на съдиите са правилни и обуславят необходимост от промяна подсъдността на делото, чрез възлагането му за разглеждане на друг, еднакъв по степен съд, извън съдебния район на Окръжен съд – гр. В., какъвто е Районен съд – гр. М..

По изложените съображения...