O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1279

[населено място], 11.12.2023година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Т. К. второ отделение, в закрито заседание на шести декември, през две хиляди двадесет и трета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бонка Йонкова

ЧЛЕНОВЕ: П. Х.

Иванка Ангелова

изслуша докладваното от съдия Ангелова т. д.№ 1745/2023 г.

Производството по т. д.№ 1745/2023 г. е образувано по искова молба на О. Ч. за отмяна на основание чл.47 ЗМТА на арбитражно решение № 2 от 20.06.2023 г. на едноличен арбитър „ad hoc“ Ю. С. по арбитражно дело № 2/2023 г.

С разпореждане № 1988/26.09.2023 г. на председателя на І т. о. на ВКС са дадени указания на ищеца за отстраняване на нередовности на молбата: да посочи ответник и неговия законен представител; да посочи цената на иска, равняваща се на присъдената с арбитражното решение сума, без разноските; да представи документ за внесена държавна такса в размер на 4% от цената на иска и да представи пълномощно на адв.Ц., депозирала исковата молба от името на О. Ч.

С молба от 30.10.2023г. ищецът е представил „поправена искова молба“ с посочване на ответник, цена на иска, както и пълномощно на адв.Ц.. В изпълнение на изискването за заплащане на държавна такса е направено искане съставът на ВКС да приеме, че не дължи държавна такса на основание чл.84, т.3 ГПК, както и евентуални искания за освобождаване от държавна такса, позовавайки се на чл.6 ЕКЗПЧОС и на чл.47 ХОПЕС, както и за продължаване на срока за заплащането й с минимум 4 месеца на основание чл.63, ал.1 ГПК.

О. Ч. се позовава на хипотезата по чл.84, т.3 ГПК, тъй като претенцията на „К. Щ. Е. МСМ“ ДЗЗД – ищец в арбитражното производство, произтича от публично по своя характер вземане, свързано с изпълнение на проект, представляващ обект на финансиране с публични средства на Европейския съюз и на държавния бюджет. За дължимите от О. Ч. суми били съставени актове за установяване на публични задължения (описани в молбата) и срещу общината били образувани публични изпълнителни дела.

В исковата молба и в молбата от 30.10.2023г. ищецът сочи, че на 01.07.2013г. е сключил договор за обществена поръчка с ответника за изпълнение на СМР на обект „Реконструкция/рехабилитация на водопроводна мрежа в селата Гита, Свобода и Зетьово на територията на община Чирпан“. Предмет на арбитражното производство са били вземания на ответника „К. Щ. Е. МСМ“ ДЗЗД по посочения договор. Ищецът е сключил няколко договора (описани в молбата от 30.10.2023 г.) с ДФ „Земеделие“ за отпускане на финансови помощи. Описаните в молбата от 30.10.2023 г. документи като актове за установяване на публични задължения представляват уведомителни писма на ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция за откази за изплащане на финансовите помощи по сключените договори и за връщане на получени суми.

Съгласно разпоредбата на чл.84, т.3 ГПК от предварително заплащане на държавна такса се освобождават общините - ищци по делата, освен по искове за частни общински вземания. В случая О. Ч. е в процесуалното положение на ищец, доколкото иска отмяна на постановено срещу нея арбитражно решение. Предмет на арбитражното производство е вземане на „К. Щ. Е. МСМ“ ДЗЗД, съответно с иска за отмяна по реда на чл.48 ЗМТА не се претендира или реализира защита на вземане на О. Ч. а нейно задължение. В този смисъл и посочените актове за установяване на вземания са за вземания на ДФ „Земеделие“ срещу О. Ч. и следователно същите удостоверяват евентуални задължения на общината. Независимо от икономическата свързаност между отпуснатите средства за финансови помощи и сключения договор за обществена поръчка, предметът на арбитражното производство и съответно на настоящото дело за отмяна по чл.48 ЗМТА на арбитражното решение не е вземане на О. Ч. за да е от значение дали същото има публичен или частен характер.

По тези съображения ищецът О. Ч. дължи държавна такса по предявения иск за отмяна на арбитражното решение. Размерът на държавната такса съгласно чл.48, ал.3 ЗМТА се определя в съответствие с чл.71 ГПК – върху цената на иска.

Искането за освобождаване от държавна такса, основано на чл.6 ЕКЗПЧОС и на чл.47 ХОПЕС, ищецът О. Ч. обоснова с довода, че общините не са активни участници в търговския оборот и извършват дейността си чрез средствата, с които разполагат и са предвидени в общинския бюджет.

С разпоредбата на чл.6 ЕКПЧОС и чл.47 ХОПЕС на страните по граждански спор се гарантира право на достъп до съдилищата, което се реализира с предоставения на държавите – членки свободен избор на средства за постигане на тази цел. Правото на юридическите лица за освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски в общия граждански процес не е гарантирано от императивна разпоредба на правото на ЕС. Когато искът и/ или самото юридическо лице не попадат в някоя от изключителните хипотези на разпоредбите на чл.83, ал.1, т.4, чл.84 ГПК или на особена разпоредба в друг закон (например чл.620, ал.1 и ал.5, чл.649, ал.6, чл.694, ал.2 ТЗ), то внасяне на държавна такса се дължи предварително предвид общото правило на чл.71, ал.1, изр.1 вр. чл.73, ал.3 ГПК. Съгласно изричната формулировка на разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК съдът може да признае липсата на достатъчно средства за заплащане на държавна такса и да освободи страната от внасянето й, само ако тя е физическо лице.

В практиката на Европейския съд по правата на човека е признато правото на юридическите лица да бъдат освободени изцяло или частично от плащането на държавна такса (решение от 24.12.2009 г. по дело „Агромодел” ООД срещу България (жалба № 68334/01), решение от 26.07.2005 г. по дело Podbielski и PPU Polpure срещу Полша (жалба № 39199/98), решение от 10.01.2006 г. по дело Teltronic – CATV срещу Полша (жалба № 48140/99). Аналогична е и практиката на СЕС, обективирана в Определение от 13.06.2012г. по дело С –156/12 GREP/Freistat Bayern, според което принципът на ефективна правна защита, закрепен в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, може да обхваща правото на освобождаване от заплащане на разноските във връзка с производството.Според цитираната практика преценката на националните съдилища следва да се основава на разумно съотношение на съразмерност между използваните средства и преследваната цел, така че правото на достъп да не е накърнено в самата си същност. Изведени са критерии като: размерът на таксата, преценен в светлината на специфичните обстоятелства според случая, както и платежоспособността на заинтересованото лице и стадий на производството, в който въпросното ограничение е наложено, съответно предметът на спора, доколко има основания да се очаква, че молителят ще спечели делото, значимостта на неговия интерес, сложността на приложимото право и производство и възможността на лицето ефективно да защитава позицията си по делото. По отношение на юридическите лица, като критерий националният съд може да вземе под внимание положението им, преценено според правно-организационната им форма и дали съответното юридическо лице преследва стопанска цел, както и финансовите възможности на неговите съдружници или акционери и възможността им да си набавят необходимите средства за предявяването на иска или за подаването на жалбата.

Националният процесуален закон, следвайки смисъла на дадените разрешения в практиката на ЕСПЧ и СЕС, е провел разграничение между юридическите лица – търговци и такива, които не са търговци, тъй като по отношение на вторите не би могла да бъде преценявана платежоспособността и финансовите възможности на собствениците на капитала. Юридическите лица – държавни учреждения, Българският червен кръст и общините са освободени съгласно чл.84 ГПК от предварително заплащане на държавни такси, свързани със защита пред граждански съд на публични вземания, с което е отчетена спецификата на извършваната от тях дейност. Разумната цел и пропорционалността при гарантиране на достъпа до съд са постигнати с изключване на освобождаването от такси по искове за частни държавни или общински вземания и за частни държавни или общински вещи. Да се приеме, че в случаите, в които липсва изрична норма за освобождаване от заплащане на държавни такси на ищците, посочени в чл.84 ГПК, те биха могли да се позовават на липса на парични средства, доколкото работят с предварително определени бюджети, би означавало да се подмени законодателната воля.

По изложените съображения съставът на ВКС намира, че нормата на чл.84, т.3 ГПК, според която общините са освободени от предварително заплащане на държавни такси по отношение на публични общински вземания, но не са освободени от такси по искове за частни общински вземания и вещи, включително по искове за отмяна на арбитражни решения за частни общински вземания, е в съответствие с чл.6 ЕКПЧОС и чл.47 ХОПЕС и с практиката на ЕСПЧ и СЕС по приложението им. Общините не следва да се освобождават от предварително заплащане на държавни такси по искове за частни общински вземания или по искове за отмяна на арбитражни решения, постановени за вземания на трети лица срещу общините съгласно чл.6 ЕКПЧОС и чл.47 ХОПЕС на основание, че не разполагат с предварително предвидени за тази цел средства в общинския бюджет.

Посоченото обстоятелство обаче е от значение за искането по чл.63 ГПК, поради което в тази част молбата следва да се уважи.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на О. Ч. от 30.10. 2023 г. за освобождаване от държавна такса по т. д.№ 1745/2023 г. по описа на ВКС.

ЗАДЪЛЖАВА О. Ч. да представи по делото банков документ, удостоверяващ заплащането на държавна такса в размер на 630 228,04 лв. по сметка на ВКС.

ПРОДЪЛЖАВА на основание чл.63 ГПК срока за изпълнение на задължението на О. Ч. за внасяне и представяне по делото на банков документ за заплатената държавна такса, като определя срок от 4 месеца, считано от датата на уведомяването.

След представяне на документа за държавна такса делото да се докладва на председателя на І т. о. на ВКС, а при непредставяне в определения срок – да се докладва на състава.

Определението, в частта, с което е оставена без уважение молбата за освобождаване от държавна такса подлежи на обжалване в едноседмичен срок с частна жалба пред друг състав на ВКС.

ПРЕДСЕД АТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.