№ 1257
[населено място], 08.12.2023 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. , Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември, през две хиляди двадесет и трета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. Б.
ЧЛЕНОВЕ: И. М.
А. Н.
като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д.№ 502 по описа за две хиляди двадесет и трета година, съобрази следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Де Же„ ЕООД против решение № 368/06.12.2022 г. по т. д.№ 638/2021 г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 923/25.10.2019 г. по т. д.№1160/2018г. на Врачански окръжен съд, в обжалваната му част. С потвърденото от въззивния съд първоинстанционно решение, в обжалваната му пред апелативна инстанция част, е отхвърлен предявения от „Де Же„ ЕООД против М. М. Х. иск, за установяване със сила на пресъдено нещо, че същата не е собственик на ид. част от недвижим имот, находящ се в [населено място], к. к. „Св. св. К. и Е. „ , представляващ поземлен имот № 10135.2568.87, с площ от 6 522 кв. м. по кадастрална карта и кадастрални регистри одобрени със заповед № РД -18-92/14.10.2008 г. на АГКК. Касаторът оспорва правилността на въззивния акт, като постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и като необоснован. Твърди, че съдът не е извършил преценка на всички относими доказателства в тяхната съвкупност, а не всяко само за себе си, което е довело до неправилно установяване на фактическата обстановка по спора. Страната изразява несъгласие с извода на съда, че предвид съвпадащия едноличен собственик на капитала на всяко от дружествата - „ Де Же „ ЕООД и „ Деже„ ЕООД / страни по атакуваната като нищожна, с преюдициално значение на нищожността относно настъпването, по отношение на ответницата, на вещно-транслативен ефект за правото на собственост по последващ договор за покупко-продажба, сключен като предварителен и обявен за окончателен по реда на чл. 19 ал. 3 ЗЗД /, е без значение кое от двете дружества ще е собственик на имота. Счита, че съдът е следвало да съобрази, че този едноличен собственик на капитала – О. Ю. нито е желал, нито е знаел за учредяването на „ Де Же „ ЕООД / понастоящем заличено като търговец /. Нарушение на съда страната съзира и в необсъждането на протокола от 21.07.2010г. на едноличния собственик на капитала О. Ю., несъобразяване на свидетелските показания на В. Ю. в цялост, ползвани избирателно, необсъждането на заключенията на съдебно - почерковата и техническата експертизи, непроизнасяне по оспорената от ищеца, като недостоверна, дата на предварителния договор за покупко - продажба на имота - 15.02.2008 г., за да би се установило дали към действителната дата В. Ю. е бил органен представител на продавача „Деже“ЕООД. Неправилни, според касатора, са констатациите на съда за безспорни между страните факти : че В. Ю. е бил в мандатно правоотношение с О. Ю., като едноличен собственик на капитала на „Де Же„ЕООД и спорно е само неговото съдържание, както и че ответницата безспорно се легитимира като собственик на спорната 1/2 ид. част, с влязло в сила съдебно решение, по иск с правно основание чл. 19 ал. 3 ЗЗД. Касаторът счита, че е нарушен материалния закон, поради отказ на съда да прогласи сключената между „Де Же„ЕООД и „Деже„ЕООД покупко-продажба на имота, на цена повече от 15 пъти по-ниска от установената средна пазарна, в противоречие с приетото в решение по гр. д.№ 1208/2009 г. на ІІІ г. о. на ВКС. Необоснованост на въззивното решение касаторът съзира в неоценения от съда факт, че при сключването на тази сделка В. Ю., представляващ всяко от двете дружества – страни по същата, е действал недобросъвестно, с ясното съзнание, че едноличният собственик на капитала на „ Де Же „ЕООД нито е желал, нито е знаел за учредяването на „ Деже „ЕООД, както и че учредяването на последното е недействително, доколкото всички изискуеми документи за регистрацията му, формално изходящи от името на едноличния собственик О. Ю. , са неавтентични. Тази недобросъвестност съдът е следвало да прецени като нарушение на добрите нрави, водещо до нищожност на сделката, на основание чл. 26 ал. 1 пр. трето ЗЗД. В обобщение, по преюдициалния въпрос – за действителността на сключената между „Де Же„ЕООД и „Деже„ ЕООД покупко-продажба на процесния имот, касаторът поддържа нищожност само поради сключването й в противоречие с добрите нрави, не и поради липса на съгласие, каквото основание е заявил с исковата молба и поддържал паралелно в предходните инстанции.
Ответната страна - М. Х. – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради необоснованост на допълнителния селективен критерий, тъй като въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с цитираната от касатора задължителна и казуална съдебна практика .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
„Де Же„ ЕООД е предявило иск срещу „Деже„ ЕООД - за установяване нищожност на сключена на 14.06.2005 г. между двете дружества сделка, по покупко - продажба на описания в параграф първи недвижим имот – 1/2 ид. част от същия, на цена от 36 000 лева, при посочена в нотариалния акт данъчна оценка на имота от 35 587,50 лева. Сделката е сключена чрез органния представител на всяко от дружествата и техен управител – В. Ю., брат на О. Ю. – едноличен собственик на капитала на двете дружества. Ищецът твърди нищожност на същата, като сключена при липса на съгласие, тъй като приобретателят „Деже“ЕООД не е действително учредено търговско дружество и В. Ю., като нелегитимен органен представител на недействително търговско дружество не е могъл да заяви правно-валидна воля от негово име. Ищецът твърди, че без знанието и съгласието на О. Ю. и въз основа на неавтентични документи е извършена регистрацията на дружеството „Деже“ ЕООД и с влязло в сила решение, по иск с правно основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, е установено вписването на несъществуващо обстоятелство – вписването на недействително учреденото дружество / макар че надлежния ред за това, изключващ реда по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ , е конституивният иск по чл. 70 ТЗ /. Счита, че тези обстоятелства, освен нищожност поради липса на съгласие, опорочават сделката и като сключена в противоречие с добрите нрави. Този порок ищецът обосновава и с цената по покупко-продажбата – повече от 15 пъти под средната пазарна цена към момента на сключването й. В резултат на влязлото в сила решение по иска по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ е било прекратено „Деже“ЕООД и инициирано производство по ликвидацията му, приключило в хода на въззивното производство със заличаване на търговеца. На това основание производството по иска за нищожност на сделката на посочените паралелни две основания срещу „Деже„ЕООД е прекратено с влязло в сила определение на Варненски апелативен съд .
Кумулативно с иска срещу „Деже„ ЕООД, ищецът е предявил - като последица от твърдяната нищожност на договора за покупко-продажба от 14.06.2005 г., иск против М. Х., за установяване със сила на пресъдено нещо, че същата не е придобила собствеността върху 1/2 ид. част от недвижимия имот, тъй като вещно-транслативен ефект не би могъл да настъпи, ако имотът не е бил в патримониума на праводателя й – „Деже“ЕООД. Ответницата се легитимира с влязло в сила решение за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко - продажба, сключен на 15.02.2008 г. от нейн частен праводател - Г. Х. / прехвърлил й права по договора с последваща цесия /,в качеството на купувач и продавач „Деже„ ЕООД .
За да потвърди отхвърлителното първоинстанционно решение въззивният съд е приел, че договорът за покупко-продажба между „ Де Же „ЕООД и „Деже“ЕООД не се явява нищожен поради липса на съгласие, тъй като към момента на изповядването му приобретателят е съществувал в правния мир. Позовал се е на заличаването му, на основание влязлото в сила решение, по иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, с действие занапред, без да се заличава с обратна сила учредяването му към 2004 г. и съществуването му до момента на заличаването. Правилността на тези изводи не е обект на настоящото производство, тъй като касационната жалба не съдържа относими към това основание за нищожност доводи, нито същото се поддържа, съгласно петитума на касационната жалба, нито са формулирани съответни въпроси в изложението по чл. 284 ал.3 ГПК.
Въззивният съд не е отрекъл, че нееквивалентността в насрещните престации може да обуславя нищожност на сделката, като сключена в противоречие с добрите нрави, но се е позовал на изградени от съдебната практика критерии за определяне на значимата нееквивалентност, цитирайки решения по гр. д.№ 1208/2009 г. на ІІІ г. о. и гр. д.№ 485/2010 г. на І г. о. на ВКС, както и решение по гр. д.№ 4277/2008 г. на І г. о. на ВКС, според което, неравностойността би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на насрещна /почти нулева / престация. Съдът е посочил, че обективна нееквивалентност е принципно допустима, с оглед свободата на договаряне, поради което и за преценката дали същата влиза в противоречие с добрите нрави следва да се изхожда от интереса на страните. В този аспект въззивният съд е посочил, че установената многократно по-високата от продажната пазарна цена на имота следва да бъде преценена съобразно друг обективен критерий - че и двете страни по сделката са търговски дружества с един и същ едноличен собственик на капитала – О. Ю.. Поради това, на каквато и цена да би била сключена сделката, притежаващото дружествените дялове във всяко от дружествата лице не би могло да бъде ощетено от самата нея. Въззивният съд е посочил, че знанието на В. Ю. - че сключва сделката от името на невъзникнало валидно търговско дружество / т. е. твърдяната от ищеца негова недобросъвестност /, не е от естество да опорочи покупко-продажбата. Насетне в решението съдът действително е цитирал само част от показанията на В. Ю., относно мотива за сключването на сделката - единствено с цел да се спаси имота / от интересите на престъпни групировки, а видно от доказателствата по делото – и от предприетата от праводателя на „Де же“ЕООД защита срещу материализираното с договор за дарение прехвърляне на собствеността върху имота, насетне прието за симулативно и прикриващо покупко-прподажба /, както и че страните не спорят относно наличието на мандатно правоотношение между О. Ю. и В. Ю., а единствено относно неговото съдържание / за какви действия е бил упълномощен В. Ю. /. Всяко от тези съображения, обаче, е без каквато и да било относимост към мотивирането на решаващия извод за неоснователност на възражението за нищожност, поради противоречие с добрите нрави. В добавка съдът е приел, че дори В. Ю. да би действал при липса на упълномощаване за сключването на договора за покупко – продажба, то това биха били действия по водене на чужда работа без пълномощие и не водят до недействителност, след като от сделката се ползва дружество, по отношение което О. Ю. има идентични с правата по отношение на „ Де же „ ЕООД права.
В изложението по чл. 284 ал.3 ГПК, касаторът формулира следните въпроси : 1/ С оглед приетото в ТР № 1/27.04.2022 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, че въззивният съд е длъжен сам да установи основанията за нищожност на сделката, относима към правата на страните по висящия спор, може ли по преюдициалния въпрос за нищожността на сделката, след съвкупен анализ на събраните доказателства, въззивният съд да направи извод за нищожност въз основа на доказателствата и извън наведените твърдения ? ; 2/ Обвързан ли е съдът от наведените от страните по спора твърдения по прекратени искове за нищожност на предходна сделка и може ли той, при самостоятелната си преценка по преюдициалния въпрос, да направи извод за нищожност на тази сделка и на други факти, установени по делото ?; 3/ При установяване на основанията за нищожност на сделката, явяваща се преюдициален въпрос, може ли въззивният съд да обсъжда възражения и доводи на ответник, който не е страна по оспорената сделка и не е страна по предявения иск за нищожност ? Допълнителният селективен критерий и по трите въпроса се сочи в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, като е цитирано единствено ТР № 1/27.04.2022 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС ; 4/ Обвързан ли е съдът и следва ли да зачете правните последици на нищожна сделка, сключена в нарушение на императивни норми, които са основа на обществения ред ? – допълнителният селективен критерий се обосновава идентично, с преждепосоченото ТР ; 5/ Налице ли е нищожност поради нарушение на добрите нрави, когато нееквивалентността на престациите по сделката е значителна ? – допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, поради противоречие с приетото в решения по гр. д.№ 1208/2009 г. и гр. д.№ 2419/2015 г. на ІІІ г. о. на ВКС, но се твърди и противоречие с мотивите на ТР № 1/27.04.2022 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС; 6/ При тълкуване на договора следва ли съдът да издири действителната обща воля на страните и как следва да се тълкуват отделните уговорки, предвид систематичното им място в договора и общия им смисъл? ; 7/ Следва ли съдът да преценява и обстоятелствата при които е сключен договора, както и поведението на страните преди и след сключването му ? – допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се обосновава с решения по гр. д.№ 4088/2017 г. на ІІІ г. о. , гр. д.№ 4293/2019 г. , гр. д.№ 222/2009 г. , гр. д.№ 856/2009 г. и гр. д.№ 420/2009 г. – всички на ІV г. о. на ВКС .
Първите три въпроса не удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като не кореспондират с решаващ мотив на въззивното решение, за неоснователност на възражението на ищеца за нищожност на покупко-продажбата между „Де Же„ЕООД и „Деже„ЕООД. Не е въведен и относим към въпросите касационен довод за неправилност. Като обосновани с приетото в ТР № 1/27.04.2022 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, въпросите предпоставят развит от страната касационен довод, че независимо от твърдяната от ищеца нищожност на сделката, поради липса на съгласие и като противоречаща на добрите нрави, доказателства по делото обосновават нищожност на друго основание, което съдът служебно е бил длъжен да съобрази. Касационната жалба не сочи различно от въведените в процеса основания за нищожност, въз основа на конкретни обстоятелства и доказателства за същите, като дори не се поддържа нищожност поради липса на съгласие. Дори да се приеме обоснован общия, не е удовлетворен допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване. С ТР № 1/27.04.2022 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че „съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства „.Въззивният съд не е отказал, а напротив - изрично е мотивирал служебното си задължение да съобрази установима от доказателствата или съдържанието на сделката нищожност, позовавайки се на ТР. Доколкото в изложението към пети въпрос касаторът цитира мотиви от същото, в които, като пример за изводимо от съдържанието на самата сделка основание за нищожност се сочи именно противоречие с добрите нрави - чл. 26 ал. 1 пр. трето ЗЗД - съдът не е отказал да съобрази това съдържание, но е формулирал извод, че конкретната нееквивалентност, съпоставена с индиректно ползващото се от резултата по сделката лице, едноличен собственик на капитала на всяко от двете дружества - продавач и купувач, не допуска извод за сключването й при накърнен имуществен интерес на продавача, още по-малко до степен, накърняваща добрите нрави. Правно несъстоятелен е поначало формулирания трети въпрос, основан на съображението на касатора, че ответницата, бидейки трето за оспорваната като нищожна сделка лице, не разполага с право на защита по преюдициалния спор, от изхода на който е обусловен резултата по иска, предявен срещу нея, тъй като с нищожността на въпросната сделка се отрича вещно-транслативен ефект на договора за покупко-продажба на процесния имот, с който ответницата се легитимира като собственик.
Четвъртият въпрос, така както е формулиран, предпоставя безспорно установена нищожност на сделката, с правните последици на която съдът не се е съобразил, т. е. въвежда отречена с въззивното решение предпоставка за отговора, поради което и само на това основание не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване.
Петият въпрос удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, но не е удовлетворен допълнителния такъв. Съдът не е отрекъл, че значителната нееквивалентност на престациите може да обоснове нищожност, поради противоречие с добрите нрави, но напълно в унисон с формирана практика на касационна инстанция, която е цитирал, е счел, че тази преценка се извършва с оглед обстоятелствата на всеки конкретен случай. В решение по гр. д.№ 2419/2015 г. на ІІІ г. о. на ВКС, в което е обобщена практиката на касационна инстанция по приложението на чл. 26 ал. 1 пр. трето ЗЗД, вкл. цитираното от касатора решение по гр. д.№ 1208/2009 г. на ІІІ г. о. ВКС, в обобщение е прието, че „само наличието на нееквивалентност на насрещните престации според представата на съда не е достатъчно, за да се стигне до извода, че сделката е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Известна обективна нееквивалентност е допустима, тъй като свободата на договаряне предполага преценката за равностойността на престациите да се извършва от страните с оглед техния интерес. Следващата степен на нееквивалентност на престациите може да представлява сделка, сключена при явно неизгодни условия и ако страната е в състояние на крайна нужда, порокът би бил унищожаемост по чл.33 от ЗЗД. При най-високата степен на нееквивалентност на престациите съществува такова съотношение, че едната от тях е незначителна и практически нулева“. Видно е, че мотивите на въззивното решение съобразяват и дори дословно цитират преждеизложените. Впрочем, на съда е убягнало обстоятелството, че атакуваната сделка е сключена в съответствие с удостоверена в нотариалния акт данъчна оценка на имота към момента на сключване на сделката. Не е установена по делото неистинност на удостоверението за данъчна оценка, съставляващо официален свидетелстващ документ. В тази връзка разпитаният В. Ю. твърди, че с оглед многократните промени в статута на имота, към датата на сделката същият е със статут на земеделска земя, което обуславяло и тази му данъчна оценка. Разбира се и този довод е недоказан по делото, но не е и опроверган от ищеца. Съобразно практиката на касационна инстанция, съобразяването на продажната цена с данъчната оценка на имота изключва нищожност, поради противоречие с добрите нрави.
Шести и седми въпроси са напълно чужди на предмета на спора и решаващите мотиви на въззивното решение. Както самите въпроси, така и цитираната съдебна практика се отнасят до приложението на чл. 20 ЗЗД – тълкуване волята на страните, с цел извеждане действителната им такава при сключването на договора, т. е. намира приложение при действително правоотношение, обвързващо страните, но неясно в съдържанието на отделни права, задължения или факултативни елементи на сделката. Никоя от страните не е посочила неясна или противоречива договорна клауза от договора за покупко-продажба, подлежаща на тълкуване, нито съдът се е позовал на такава, а и обективно е изключена релевантност на подобен довод, с оглед отричане действителността на сделката в цялост. Може само да се предполага кой елемент от съдържанието на атакуваната сделка касаторът е визирал при формулирането на тези въпроси, но ако това е клаузата относно продажната цена, то тя е напълно ясна. Нееквивалентността й спрямо насрещната престация на продавача не е изводима чрез тълкуване по смисъла на чл. 20 ЗЗД.
В раздел ІV от изложението е цитирана практика на ВКС , относима към задълженията на въззивния съд, но без формулиране на конкретен правен въпрос. Дори да се приеме зададен такъв по приложението на чл. 235 ал. 2 и чл. 236 ал. 2 ГПК, то не би бил обоснован допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Решаващите мотиви на въззивния съд сами по себе си сочат причината да не бъдат обсъдени протокола на едноличния собственик на капитала от 21.07.2010 г., свидетелските показания на В. Ю. в цялост и заключението на съдебно-графологичната експертиза относно автентичността на подписа на О. Ю. върху пълномощното, с което В. Ю. твърди, че се е легитимирал за регистрацията на „Деже„ ЕООД и за сключване на процесната сделка. Касаторът - ищец обосновава с тези доказателства недобросъвестност на В. Ю. при регистрирането на „Деже„ ЕООД, предвид използването на неавтентични документи, което обстоятелство съдът не е отрекъл / а и е установено с влязлото в сила решение по иска по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ /, както и недобросъвестност на същия при сключването на атакуваната сделка. Последното обстоятелство съдът също не е отрекъл, а приел за изначално негодно само по себе си да обоснове нищожност, поради противоречие с добрите нрави . Този порок действително не е изводим единствено от недобросъвестността на сключваща сделката страна или от мотива й за сключването на сделката, с цел изключително облагодетелстване за сметка на противната, а трябва да следва от самото й съдържание. Още повече, че от свидетелските показания на В. Ю. и при липса на други, освен ползването на неавтентични документи за регистрацията на „Деже“ЕООД, действително не е установима безспорно недобросъвестност, в смисъла поддържан от ищеца - да го увреди, за сметка на личното си облагодетелстване. Ползването на неавтентични документи е безспорно незаконосъобразно, но не установява недобросъвестност на ползващия със заявения от ищеца смисъл. Необсъждането на негодни да обосноват различен правен извод доказателства не съставлява съществено процесуално нарушение, а предпоставя атакуване правилността на преценката на съда за тяхната ирелевантност. Последното се отнася и до заключението на съдебно-техническата експертиза - съдът го е съобразил, но счел за недостатъчно обосноваването на нищожност с установената от вещото лице реална пазарна цена на имота. Що се касае до достоверната дата на предварителния договор за покупко-продажба, това обстоятелство – освен че не е релевирано своевременно, със значението, посочено в касационната жалба – би било относимо към сделката между „Деже„ ЕООД и М. Х., пороци на която не са били въведени с предявяването на иска срещу същата.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 368/06.12.2022 г. по т. д.№ 638/2021 г. на Апелативен съд – Варна.
ОСЪЖДА „Де Же“ ЕООД, на основание чл. 81 вр. с чл. 78 ал.3 ГПК, да заплати на М. М. Х. разноски за настоящата инстанция, в размер на 2 500 лева – платено адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: