Производството е по реда на чл. 288 ГПК /във вр. чл. 221, ал. 1 ГПК/..

Образувано e по касационната жалба с вх. № 7153 от 23.VІІ.2019 г. на А. Г. Д. от [населено място], конституиран в процеса по чл. 58 ЗК като трето лице-помагач на ответната ППЗК „Доверие-М.” /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], община В.То, подадена против въззивното решение № 256 на Великотърновския окръжен съд, ГК, от 11.VІ.2018 г., постановено по гр. дело № 140/2019 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 1214/7.ХІІ.2018 г. на РС-В. Т по гр. дело № 1990/2018 г.: за отмяна - по предявен от М. А. И. от гр. В.То против ответната производствено-потребителска и земеделска кооперация „Доверие-М.” конститутивен иск с правно основание по чл. 58 ЗК, като незаконосъобразни, взетите на

Оплакванията на касатора Д. са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното въззивно решение – предвид неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон, а също и при допуснати от състава на Великотърновския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това тай претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който предявеният от член-кооператора М. А. И. срещу ответната кооперация в [населено място] иск с правно основание по чл. 58 ЗК да бъдел „оставен без уважение”.

В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба, изготвено от процесуалния й представител по пълномощие от АК-В.То, подпомагащата страна неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол както с твърденията си за вероятна недопустимост и за „очевидна неправилност” на атакуваното въззивно решение на ОС-В. Т /основания чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро и 3-то ГПК/, така и с едновременното наличие на допълнителните предпоставки по т. и т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този сдвой акт по съществото на спора въззивната инстанция се е произнесла по следните два правни въпроса, явяващи се от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1./ „При отмяна на решение на Общото събрание на кооперация, съдът длъжен ли е да посочи на кои норми от Закон за кооперацията и Устава й противоречи съответното решение на ОС?”;

2./ „Допустимо ли е съдът да отмени решения на Общото събрание на кооперация по основания, които не са посочени в исковата молба?”

Извън едномесечния преклузивен срок по чл. 287, ал. 1 ГПК, с поредни входящи номера 8149 и 8150 от датата 29.VІІІ.2019 г., са постъпили писмени отговори по жалбата на Д. от двамата ответници по касация М. А. И. от [населено място] /ликвидатор/ и от производствено-потребителната и земеделска кооперация „Доверие-М.” (в ликвидация). Предвид обстоятелството, че тези срокове, чийто начален момент е връчването на препис от въззивното решение, са изтекли и в двата случая по време, съвпадащо с периода по чл. 329, ал. 1 ЗСВ, означен като „съдебна ваканция, а именно 15 юли – 1 септември, ще следва да се отбележи, че това не е имало за последица спиране на сроковете за отговор по касационната жалба, след като втората алинея на чл. 61 ГПК (обн. ДВ, бр. 86/2017 г.), уреждала подобна възможност, е отменена, считано от 1.ІХ.2018 г. Поради това и искането в първия от тези два просрочени отговора по чл. 81, във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК за присъждане на разноски ще следва да се счита за ненаправено.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК подадена от надлежна /подпомагаща/ страна във въззивното производство пред Великотърновския ОС, настоящата касационната жалба на третото лице-помагач на ответната по касация ППЗК „Доверие-М.” А. Г. Д. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.

Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните:

Не се констатира вероятност атакуваното въззивно решение на Великотърновския ОС да е процесуално недопустим съдебен акт. Това твърдение на касатора Д. - за наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК за директен достъп до касационен контрол, е въведено с доводи, че въззивната инстанция била излязла извън правомощията си, доколкото чрез разширително тълкуване на определени основания в исковата молба тя се е опитала „да нагоди” същите към изводите на първостепенния съд. Оплакване за недопустимост на първоинстанционното решение обаче, Д. е направил във въззивната си жалба срещу него, а това логически изключва наличието на порок по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК по отношение на атакуваното въззивно решение на Великотърновския ОС, потвърждаващо това на ОС-В. Т. В крайна сметка не се поддържа въззивната инстанция да е разгледала иск, който да е различен от този конститутивен иск, предявен пред първоинстанционния Великотърновски районен съд.

Посредством препращане по реда на чл. 272 ГПК към мотивите на последния, с атакуваното въззивно решение изцяло са били споделени правните му съждения по отношение на приложното поле на чл. 2, чл. 28а, ал. 2, чл. 26а и чл. 24, ал. 2 от ЗК (ЗАКОН ЗА КООПЕРАЦИИТЕ), съгласно които разпоредби процесните решения от ОС на Кооперацията в [населено място], проведено на 22.VІ.2018 г., не биха могли да бъдат приети при наличието на един член кооператор.

Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКСС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че нито един двата правни въпроса, формулирани в изложението на касатора Д. по чл. 284, ал. 3 ГПК като явяващи се от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, не е бил включен в предмета на спора по делото, а се отнасят изцяло до правилността на атакуваното въззивно решение на Великотърновския ОС. Ето защо, при така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, безпредметно се явява обсъждането налице ли е някоя от релевираните от касатора две допълнителни предпоставки за това /в случая тези по т. 1 и по т. 3 на същия законов текст/. Единствено за пълнота на настоящите мотиви ще следва да се отбележи, че във връзка с основанието по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК касаторът Д. дори не е формулирал въпрос /бил той материално - или процесуалноправен/, който в атакуваното въззивно решение да е бил решен в противоречие с практиката на ВКС. Ноторно е в тази връзка, че непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, а погрешното отъждествяване от касатора на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.

В заключение, атакуваното от третото лице-помагач А. Г. Д. от [населено място] въззивно решение не е и „очевидно неправилно”, тъй като то нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е било постановено contra legem (относими към разрешаването на случая разпоредби в ЗК (ЗАКОН ЗА КООПЕРАЦИИТЕ) да са били приложени в техния обратен, противоположен смисъл) или пък – extra legem (Великотърновският ОС да е решил делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма).

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 256 на Великотърновския окръжен съд, ГК, от 11.VІ.2019 г., постановено по гр. дело № 140/2019 г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2