Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Подадена е частна касационна жалба от В. Г. Я. против определение № 43/16.01.2020г. по ч. т.д. № 358/2019 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 1342/04.11.2019г. по т. д. № 94/2018г. на БОС за отхвърляне на молбата на В. Г. Я. за възстановяване на срока за обжалване на решение № 78/21.05.2019г. по т. д. № 94/2018г. на БОС.

В частната касационна жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Навеждат се доводи, че след като особените непредвидени обстоятелства, в случая болничен престой, са настъпили за страната по делото, без значение е дали са налице такива по отношение на нейния процесуален представител. Претендира се отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго за възстановяване на пропуснатия срок за подаване на въззивна жалба.

Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, I отделение, намира следното:

Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 274, ал. 3 ГПК.

С обжалваното определение въззивният съд е съобразил, че постановеното по т. д. № 94/2018г. на БОС решение е било съобщено на процесуалния представител на частната касаторка, като срокът за подаване на въззивна жалба е изтекъл на 22.06.2019г. От 18.06.2019г. В. Я. е постъпила в болнично завадение поради влошено здравословно състояние и необходимост от лечение, което е продължило и след изтичане на срока за въззивно обжалване. БАС е приел, че не се доказват препятствия, които обективно да не са могли да бъдат преодолени от упълномощения от страната адвокат за подаване на въззивна жалба в срок. Касае се за процесуално представителство по чл. 32, т. 1 ГПК и извършването на процесуални действия от адвоката не е обусловено от изрично волеизявление на доверителя, след като той вече е дал пълномощно и представителната власт на пълномощника произтича от това упълномощаване. БАС е изложил и аргументи въз основа на чл. 40, ал. 2 и 3 ЗАдв относно задължението на адвоката да защитава правата и интересите на своя клиент по най-добрия начин и поради която професионална компетентност за адвоката е налице правомощие да извърши преценка относно най-добрия за правата и законните интереси на доверителя начин на процедиране и да предприеме следващите се от него действия. Допълнително са изложени съображения, че за адвоката е съществувала и възможност да поиска продължаване на срока по чл. 63, ал. 1 ГПК. По делото липсват твърдения и доказателства за непредвидими и непреодолими пречки за пълномощника да предприеме горните действия.

След преценка на доводите на частния касатор в частната касационна жалба и изложението към нея, ВКС намира, че въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.

На основание чл. 274, ал. 3, във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК преди да пристъпи към разглеждане на частната касационна жалба по същество, ВКС се произнася дали са налице изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. В настоящия случай в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните правни въпроси: 1. Изисква ли нормата на чл. 64, ал. 2 ГПК по отношение на страната и на процесуалния й представител едновременно да са налице особени непредвидени обстоятелства, които да не са могли да се преодолеят, за да е основателно искането за възстановяване на срока?; 2/ Длъжен ли е адвокатът – процесуален представител, без да е налице такова разпореждане от страната, служебно да подаде въззивна жалба срещу неблагоприятно за нея решение? Въведено е допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като правните въпроси според частната касаторка са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 707/23.07.2012 г. по ч. т.д. № 501/2012 г. на ВКС, II т. о., определение № 340/16.07.2013г. по ч. гр. д. № 2507/2013 г. на ВКС, I г. о. и определение № 205/11.05.2009г. по ч. гр. д. № 92/2009 г. на ВКС, II г. о. При условията на евентуалност се сочи селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Първи въпрос попада в обхвата на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, но не е изпълнено допълнителното такова по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Цитираното от частната касаторка определение № 707/23.07.2012 г. по ч. т.д. № 501/2012 г. на ВКС, II т. о. не покрива фактическата обстановка, идентична с настоящата, тъй като в него е бил разгледан случай за невъзможност адвокатът да осъществи процесуално представителство, а не страната, която го е упълномощила. Освен това е налице практика на ВКС– определение № 437/11.07.2011г. по ч. гр. д. № 235/2011г. на ВКС, IV г. о., определение № 94/10.06.2019г. по гр. д. № 2616/2018г. на ВКС, I г. о., с които е прието, че основателността на молбата за възстановяване на срока се предпоставя от условието да са възникнали внезапни, непредвидени обстоятелства, както за страната по делото, така и за процесуалния й представител. С определение № 410/01.08.2016г. по ч. т.д. № 1352/2016г. на ВКС, II т. о. е прието, че обстоятелството, че пълномощникът на страната не е могъл да установи връзка с нея не е нито непредвидимо, нито непреодолимо. Поемането на адвокатска защита по определено дело предполага пълномощникът – адвокат да предвиди риска от невъзможността да установи контакт с доверителя си в хода на разглеждане на делото, който риск не го освобождава от задължението да положи дължимата грижа за добро водене на процеса, за да предотврати неблагоприятните за доверителя му правни последици. В този смисъл е произнасянето и на БАС.

След като по въпросът е налице формирана съдебна практика, не е налице евентуално соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Вторият правен въпрос не изпълнява изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като въззивният съд е изложил и допълнителен аргумент за дължимо от адвоката процесуално поведение извън подаването от него на въззивна жалба като пълномощник на страната, а именно подаване на молба по чл. 63, ал. 1 ГПК.Стелно този въпрос не е обуславящ крайното правно разрешение по спора.

Предвид горното не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 43/16.01.2020г. по ч. т.д. № 358/2019 г. на Бургаски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: