Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на ищеца А. Г. Д. от [населено място] вода, община Русе чрез процесуален представител адв. Г. М. срещу определение № 492 от 15.06.2020г. по в. ч. гр. дело № 227/2020г. на Русенски окръжен съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено определение № 978 от 13.02.2020г. по гр. дело № 782/2020г. на Русенски районен съд, 8 граждански състав. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт са оставени без разглеждане предявените от А. Г. Д. срещу Градска потребителна кооперация „Наркооп“, [населено място] и „Никма – ТК“ ООД, [населено място] искове са прогласяване нищожността на сделката, извършена с нотариален акт № 177, том IV, рег. № 5530, нот. Дело № 444/12.12.2018г. на нотариус № 433 с район на действие РРС за продажба на недвижим имот, който е бил собственост на Градска потребителна кооперация „Наркооп“, поради противоречието й със закона, липса на надлежна представителна власт, привидност, липса на основание и противоречие с добрите нрави, и за признаване за установено, че Градска потребителна кооперация „Наркооп“ е собственик на имота по сделката за продажба. Първоинстанционният съд е прекратил производството по предявените искове.

Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че въззивният съд е изложил неправилни доводи и е направил неправилни изводи, които не са подкрепени от представените доказателства. Релевира доводи за несъобразяване с обусловения от ищеца правен интерес за предявяване на исковете – доказано членствено правоотношение, право на защита на имуществото – недвижима собственост на кооперацията съобразно чл. 60 ЗК, и притежаването от ищеца на дялов капитал от недвижимата собственост, представляващ идеална част и право на собственост от имуществото на кооперацията съгласно ЗК и Устава на кооперацията. Частният жалбоподател излага съображения, че за атакуваната сделка няма проведено общо събрание на кооператорите, което в сроковете на чл. 58 ЗК да бъде атакувано; няма отчетна сделка на пълномощниците – председател и УС на кооперацията пред Общото събрание след изповядване на сделката, за да е налице изпуснат срок за атакуване на сделката по съдебен ред. Моли обжалваното въззивно решение да бъде отменено и делото да бъде върнато на Русенски районен съд за продължаване на исковото производство.

В допълнително представено изложение с оглед дадените с разпореждане от 01.07.2020г. указания частният жалбоподател релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК. Поддържа, че определението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 3/15.07.1993г. по гр. д. № 2/1993г. на ОСГК на ВС, Тълкувателно решение № 3/28.03.2011г. по гр. д. № 3/2010г. на ОСГК на ВКС, Тълкувателно решение № 8/23.02.2016г. по тълк. д. № 8/2014г. на ОСГК на ВКС, Тълкувателно решение № 8/27.11.2013г. по тълк. д. № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС, т. 10 на Тълкувателно решение № 1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС, т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение № 105/06.07.2020г. по гр. д. № 2633/2019г. на ВКС, решение № 303/21.04.2009г. по гр. д. № 1175/2008г. на ВКС, ГК, 1 г. о., решение № 119/17.04.2015г. по гр. д. № 3368/2014г. на ВКС, решение № 239/23.01.2014г. по т. д. № 96/2012г. на ВКС, решение № 2/29.01.2014г. по гр. д. № 5313/2013г. на ВКС, решение № 15396/04.12.2012г. по адм. д. № 10360/2012г. на ВАС, решение № 222/04.05.2010г. по гр. д. № 136/2009г. на ВКС, решение № 288/23.10.2014г. по гр. д. № 3657/2014г. на ВКС, решение № 33/02.03.2011г. по т. д. № 417/2010г. на ВКС /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/, в противоречие с актове на Конституционни съд на Р. Б и на Съда на ЕС /основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/, както и че обжалваният въззивен съдебен акт е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото поради това, че в практиката на ВКС не е разглеждан казус по чл. 60 ЗК за защита на имуществените и неимуществени права, които са накърнени от органите на кооперацията /основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/. Частният жалбоподател поддържа становище и за очевидна неправилност на въззивното определение – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

О. Г потребителна кооперация „Наркооп“, [населено място] и „Никма – ТК“ ООД, [населено място] не изразяват становище по частната касационна жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.

Въззивният съд въз основа на заявените фактически твърдения и формулирания петитум в исковата молба е приел, че са предявени в кумулативно съединение искове с правно основание чл. 26 ЗЗД и чл. 108 ЗС. За да потвърди определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството, съдебният състав се е аргументирал с обстоятелството, че ищецът не е процесуално легитимиран и няма правен интерес да предяви иск за нищожност на договора за покупко-продажба на процесния недвижим имот и ревандикационен иск, тъй като не е навел твърдения, че притежава право на собственост върху имота, респ. на идеална част от него, предвид принципната процесуална забрана, регламентирана в чл. 26, ал. 2 ГПК да не се предявяват пред съда чужди права от свое име, освен в изрично предвидените от закона случаина процесуална субституция.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК, а на основание чл. 280, ал. 2 ГПК – когато решението е очевидно неправилно. С. То решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по делото е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора, респективно частния жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Предвид препращащата правна норма на чл. 274, ал. 3 ГПК, посоченото Тълкувателно решение намира приложение и по отношение на частните касационни жалби.

В настоящия случай частният жалбоподател не е формулирал релевантните материалноправни и процесуалноправни въпроси, обусловили решаващата воля на съда при постановяване на въззивното определение. По смисъла на задължителните указания на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по т. дело № 1/2009г. на ВКС, ОСГТК непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да е необходимо ВКС да разглежда допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.

Направените в частната касационна жалба и допълнително представеното изложение оплаквания представляват оплаквания за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и в този смисъл се отнасят до правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.

Неоснователен е доводът на частния жалбоподател за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.Оидната неправилност на въззивния съдебен акт като основание за допускане на касационно обжалване е въведена с разпоредбата на чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК /ДВ, бр. 87 от 2017г./. Очевидна неправилност по смисъла на посочената правна норма е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл; когато е постановен „extra legem”, т. е. съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, както и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното определение, тъй като то не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.

Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на Русенски окръжен съд. С оглед изхода на делото разноски на частния жалбоподател не се дължат. Разноски на ответниците не се присъждат, тъй като не са направили искане и не са представили доказателства, че такива са направени в настоящото производство.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 492 от 15.06.2020г. по в. ч. гр. дело № 227/2020г. на Русенски окръжен съд, Гражданска колегия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.