Производството е по чл. 282, ал. 4 и 5 ГПК.

М. С. Т. /Т./ от [населено място] е подала молба вх. № 3963/28.05.2020 г. с искане за освобождаване на внесената като обезпечение по реда на чл. 282, ал. 2, т. т. 1 и 2 ГПК сума в размер на 29 087.93 лева.

С определение № 212/06.11.2019 г. по гр. д. № 3817/2019 г. на ВКС на РБ, I-во г. о., е спряно изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 4009/04.06.2019 г. по гр. д. № 13546/2018 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решението от 20.03.2018 г. по гр. д. № 4578/2017 г. на Софийския районен съд, с което е признато за установено, че А. Б. Б. и М. К. Б. са собственици на самостоятелен обект - гараж, и М. С. Т. е осъдена да предаде на собствениците владението на имота, както и да им заплати обезщетение за лишаване от ползването на собствения им имот за периода от 01.03.2015 г. до 21.10.2016 г. в размер на 2 853.23 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска на 21.10.2016 г. до плащането.

От извършената проверка и отбелязване на 16.06.2020 г. от счетоводител при ВКС се установява, че сумата 29 087.93 лева, от които 26 234.70 лева внесени като обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 2 ГПК по иска по чл. 108 ЗС и 2 853.23 лева внесени като обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК по иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, се намира по сметката за обезпечения на ВКС.

Налице са предпоставките на чл. 282, ал. 4 ГПК за връщане на молителката на внесеното обезпечение за иска по чл. 108 ЗС в размер на 26 234.70 лева, тъй като с определение № 98/09.03.2020 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. От ответниците по молбата - носители на вземането, които са уведомени за постъпилото искане на 22.06.2020 г., не са представени доказателства да са предявили иск за обезщетение за вредите от забавянето на изпълнението в предвидения в закона двуседмичен срок.

Относно искането за връщане на обезпечението в размер на 2 853.23 лева за иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД по делото се установява следното:

Съгласно чл. 282, ал. 5 ГПК когато е обезпечено изпълнението на присъдено вземане, обезпечението се освобождава, след като искът бъде отхвърлен или производството бъде прекратено. Съдебната практика приравнява на тези хипотези случаите, когато присъдената сума е доброволно заплатена или принудително събрана от ответника, тъй като основното предназначение на внесената сума е да обезпечи изпълнението на присъденото вземане /определение № 151/08.06.2018 г. по т. д. № 2479/2016 г. на ВКС, I-во т. о., определение № 218/19.10.2018 г. по т. д. № 3142/2017 г. на ВКС, I-во т. о./.

В разглеждания случай по делото е представено удостоверение изх. № 30922/22.06.2020 г. на ЧСИ М. П., от което се установява, че по изп. д. № 20198510402313, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 01.10.2019 г. на основание съдебно решение по гр. д. № 13546/2018 г. на Софийския градски съд, IV-А с-в/отд. и гр. д. № 4578/2017 г. на Софийския районен съд, 125-ти с-в/отд., по молба на А. Б. Б. и М. К. Б. срещу длъжника М. С. Т., към 22.06.2020 г. са постъпили суми в общ размер на 7 095 лева. Във връзка с изпратеното до тях уведомление взискателите са подали отговор вх. № 5920/27.07.2020 г. чрез адв. Д. Н., с който уведомяват съда, че сумата в размер на 2 853.23 лева, присъдена на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, е събрана по изпълнителното дело, но не е разпределена и не им е преведена поради обстоятелството, че делото е спряно от длъжницата и не може да бъде възобновено към настоящия момент, тъй като не могат да се снабдят със заверен препис от решението на Софийския районен съд; молба за заверен препис са подали на 01.06.2020 г.; молят сумата от внесената гаранция да не бъде преведена на молителката до приключване на изпълнителното дело.

Въз основа на тези данни и съгласно съдебната практика по приложението на чл. 282, ал. 5 ГПК настоящият състав на ВКС, I-во г. о., намира, че внесеното обезпечение не следва да бъде задържано. Причината носителите на вземането все още да не са го получили не е в това, че същото не е събрано и не е налично по сметката на частния съдебен изпълнител. Сумата е принудително събрана и по този начин е изпълнена целта на допуснатото спиране изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение - да се обезпечи изпълнението на присъденото вземане. Обстоятелството, че сумата все още не е разпределена и преведена на взискателите, не може да препятства връщането на обезпечението на вносителя му - след като дължимата сума вече е събрана от съдебния изпълнител, обезпечението не може да послужи за изплащане на задължението, тъй като би се получило двукратно удовлетворяване на едно и също вземане.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСВОБОЖДАВА внесената като обезпечение по специалната сметка на Върховния касационен съд на РБ сума в размер на 29 087.93 лева по платежно нареждане/вносна бележка от 05.11.2019 г. на „У. Б.” АД, клон София.

РАЗПОРЕЖДА сумата 29 087.93 лева да бъде преведена по посочената в молба вх. № 3963/28.05.2020 г. банкова сметка: IBAN: В. U.. .....................

Препис от настоящото определение да се връчи на молителката М. С. Т. /Т./.

Препис от определението да се предаде в счетоводството на Върховния касационен съд на РБ за изпълнение.

Oпределението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: