Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 АПК.

Районен съд - Девня е повдигнал препирня за подсъдност с Административен съд - Варна по жалба, подадена от Г. Т. П. и Я. Г. А. против мълчаливия отказ на кмета на О. С по искане вх. № 94-00310 от 15.04.2019 г.

Съставът по чл. 135, ал. 4 АПК, за да се произнесе, взе предвид следното:

Г. Т. П. и Я. Г. А. твърдят, че са отправили искане вх. № 94-00-310/15.04.2019 г. до кмета на О. С да открие процедура за установяване на явна фактическа грешка по см. чл. 26, ал. 2 ППЗСПЗЗ и, на осн. чл. 26, ал. 10 ППЗСПЗЗ да инициира процедурата по чл. 26, ал. 11 и 12 ППЗСПЗЗ. Сезираният административен орган не се е произнесъл. П. и А. обжалват мълчаливия отказ.

С. Аивен съд – Варна прекратил пред себе си производството, като е изпратил делото за разглеждане по компетентност на Районен съд Девня. Изложил е съображения, че спорът е относно отказ за издаване на индивидуален административен акт по ППЗСПЗЗ, извън компрететността на министъра на земеделието и храните, поради което, по силата па § 19, ал. 1 ЗИД АПК, компентентен по жалбата е районния съд по местонахождение на имота.

От своя страна, приемащият Районен съд – Девня е отказал да се произнесе по жалбата и е повдигнал препирня за подсъдност. Мотивирал се е, че в конкретния случай не се претендира издаване на нарочен индивидуален административен акт по ППЗСПЗЗ, а се иска установяване и отстраняване на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 26, ал. 10 ППЗСПЗЗ и последващо препращане на преписката на компетентния орган по чл. 26, ал. 11 и ал. 12 ППЗСПЗЗ, която процедура съставлява сложен и динамичен фактически състав, включващ поредица от действия, подлежащи на извършване от различни субекти, като част от цялостната процедура до произнасяне от органа по чл. 17, ал. 8 ЗСПЗЗ. По тези съображения, районният съд приел, че се касае за процедура, която следва да се характеризира като административна услуга по см. на § 1, т. 2, б. „б“ ПЗР на ЗАдм (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА). Понеже съгласно § 8 от ПЗР АПК, уредените в кодекса производства се прилагат и при обжалването на отказите за извършване на административни услуги, родово компетентен първоинстанционен съд е съответния административен съд.

Петчленният състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Р. Б намира, че компетентен е административният съд по следните съображения:

Съдът е този, който квалифицира процесуалните действия на страните, включително и исканията за защита и съдействие.

Обжалва се мълчалив отказ на кмета на О. С да се произнесе по искане вх. № 94-00310 от 15.04.2019 г., подадено от Г. Т. П. и Я. Г. А.. А то е за установяване на явна фактическа грешка по чл. 26, ал. 2 ППЗСПЗЗ на кадастралната карта и кадастралните регистри за местността, одобрена със заповед № РД-58/08.07.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК. Не е ясно обаче какъв е планът, за който се твърди, че се нуждае от изменение, по кой ред и от кой административен орган е издаден. Квалификацията на жалбоподателите, че искането до административния орган е по чл. 26, ал. 2 ППЗСПЗЗ не обвързва както административният орган, така и съда, а определянето е от значение не само за това бил ли е компетентен сезираният орган да се произнесе, как е трябвало да процедира, има ли мълчалив отказ и основателен ли е той, но още и относно преценката за приложимия закон, а от там и за това кой е компетентният съд по жалбата. Различни са административните процедури и органите, които се произнасят по искания за отстраняване на допуснати фактически грешки в планове и карти. Така, влязъл в сила план на новообразуваните имоти, съгласно §4к, ал. 8, т. 2 ПЗ ЗСПЗЗ, се поправя въз основа на решенията на комисия, назначена със заповед на кмета на общината, в която се включват представители на областната администрация, на техническата служба на общината и на службата по геодезия, картография и кадастър; влезлият в сила план за земеразделяне – от министъра на земеделието, храните и горите или на упълномощено от него длъжностно лице по чл. 17, ал. 8 ППЗСПЗЗ; влезлите в сила устройствени планове по ЗУТ – от различни административни органи, с оглед вида на плана, измежду които и кмет на община; кадастралната карта и кадастралните регистри по реда на чл. 53б и чл. 54 ЗКИР – от Агенцията по геодезия, картография и кадастър или от службата по геодезия, картография и кадастър и т. н. Изложеното дава основание да се приеме, че производството се е развило без да е изяснен конкретният предмет на оспорване, което е било задължение още на първоначално сезирания съд.

От друга страна, дори плана, по повод на който се твърди да е допусната явна фактическа, да е по чл. 17 ППЗСПЗЗ, то отново компетентен да се произнесе е административният съд.

Съгласно чл. 17, ал. 8 ЗСПЗЗ влезлият в сила план за земеразделяне и одобрената карта на съществуващите или възстановими на терена стари реални граници на земеделски земи могат да бъдат преработени при явна фактическа грешка със заповед на министъра на земеделието и храните или на упълномощено от него длъжностно лице. С аналогично съдържание е чл. 26, ал. 1 ППЗСПЗЗ, ал. 2, с който се определя явната фактическа грешка именно като несъответствие между заснетите на терена трайни топографски елементи и/или съществуващата ситуация и отразяването им върху плана. Съгласно тълкувателно решение № 4/13.12.2014 г. на ОСС на ВАС по адм. дело № 3/2013 г., при установяването на ЯФГ, единствено министърът разполага с правомощието да издаде заповед за преработване на влезлите в сила планове. Правомощието е не само предоставено със закон право, но и задължение за упражняването му. Мълчаливият или изричният отказ на министъра на земеделието и храните да издаде заповед за преработване на влезлия в сила план за земеразделяне и на одобрената карта на съществуващите или възстановими на терена стари реални граници на земеделски земи при явна фактическа грешка по чл. 17, ал. 8 ЗСПЗЗ, е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. С. То постановление на ВКС и ВАС № 2/2017 г., с приемането на § 19 ПЗР на ЗИД АПК, индивидуалните административни актове и отказите за издаването им по ЗСПЗЗ и Правилник за прилагането му, без значение дали са индивидуални административни актове по АПК или индивидуални административни актове, с който се удостоверяват факти с правно значение по § 2, б.“а“ ДР на ЗА, като административна услуга, се обжалват пред районния съд по местонахождението на имота по реда на АПК, с изключение на тези, издадени от министъра на земеделието, храните и горите.

Провеждането на процедурата по чл. 26, ал. 10 и 11 ППЗСПЗЗ е част от тази за установяване наличие или не на явна фактическа грешка, след която, и въз основа на установеното, министърът на земеделието, храните и горите дължи произнасяне. Следователно при твърдението, че е налице мълчалив отказ за отпочване на процедура по чл. 26, ал. 10 ППЗСПЗЗ и обжалването му, приложимият съдебен ред е този по АПК, пред административен съд. Въпросът дали заявителите са сезирали компетентния административен орган, е от значение за компетентността му да се поизнесе, а още и за допустимостта, съответно основателността на жалбата, с която е сезиран съда.

В заключение, делото следва да се изпрати по компетентност на Административен съд – Варна, който първо следва да предприеме действия по уточняване предмета на жалбата, след което да извърши преценка за нейната допустимост, евентуално да се произнесе по основателността,

Воден от изложеното и на основание чл. 135, ал. 4 АПК, смесеният петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Р. Б

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да разгледа жалбата, подадена от Г. Т. П. и Я. Г. А. против мълчаливия отказ на кмета на О. С по искане вх. № 94-00310 от 15.04.2019 г., е Административен съд – Варна.

ИЗПРАЩА по подсъдност делото на Административен съд – Варна за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се изпрати за сведение на Районен съд - Девня.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: