Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ДУНАРИТ” АД, [населено място], срещу определение № 49 от 06.03.2020г. по в. ч.т. д. № 82/2020г. на Великотърновски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от дружеството частна жалба срещу определение № 76 от 14.02.2020г. по ч. т.д. № 47/2020г. на Окръжен съд – Русе, ТО, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за спиране на регистърното производство по партидата на същото дружество по заявление № А5/06.01.2020г. до приключване на производството по искова молба вх. № 20022858/10.02.2020г. по описа на СРС с влязло в сила решение.

Частният жалбоподател излага оплакване за неправилност на извода на въззивния съд за недопустимост на подадената пред него частна жалба, като сочи, че първоинстанционното определение, с което се оставя без уважение молбата за спиране на регистърното производство, подлежи на общо основание на съдебно обжалване. Поддържа, че аргументите на въззивния съд не отчитат особеностите на производството по чл. 536 ГПК вр. чл. 19 ЗТРРЮЛНЦ, което съществено се отличава от общия исков процес. Счита, че при невъзможност да поиска повторно спиране на регистърното производство на същото основание, то и единственият начин на защита за него е именно пътят на инстанционния контрол, в какъвто смисъл е и произнасянето на Великотърновския апелативен съд по предходна негова частна жалба в идентична хипотеза. Излага и подробни съображения за неправилност на първоинстанционното определение. Моли обжалваното въззивно определение да бъде отменено.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК от легитимирана страна, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК. Обжалваното въззивно определение е от категорията на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което разглеждането на подадената срещу него частна жалба не е обусловено от наличие на предпоставките на чл. 273, ал. 3 вр. чл. 280, ал. 1 е ал. 2 ГПК.

Частната жалба е неоснователна.

С обжалваното определение въззивният съд е приел, че съгласно чл. 19, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ регистърното производство пред Агенция по вписванията се спира въз основа на акт на съда на основание чл. 536 ГПК, като в ГПК е предвидена възможност за обжалване на определението на съда за спиране, а в чл. 539 ГПК е предвидена възможност за обжалване на определението, с което се прекратява охранителното производство. Поради това е достигнал до извод, че не е предвидена възможност съобразно правилата за охранителното производство за обжалване на постановеното първоинстанционно определение, а такава не следва и от разпоредбата на чл. 274 ГПК, тъй като определението, с което се отказва спиране на регистърното производство, не е преграждащо и неговата обжалваемост не е изрично предвидена в закона.

Определението е правилно.

Разпоредбата на чл. 536, ал. 3, изр. 3 ГПК по ясен начин урежда изрично обжалваемост по реда на чл. 274 и сл. ГПК само на определението, с което съдът спира охранителното производство в случаите на чл. 19, ал. 5 ЗТР. Тази разпоредба не подлежи на разширително тълкуване, поради което не намира приложение по отношение на определението, с което е оставено без уважение искането за спиране на охранителното производство. В този смисъл е и трайноустановената практика на ВКС, обективирана в определение № 385 от 31.05.2013г. по ч. т.д. № 2190/2013г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 537 от 29.09.2017г. по ч. т.д. № 1972:2017г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 711 от 27.11.2017г. по ч. т.д. № 2724/2017г. на ВКС, ТК, II т. о. С оглед възприетото в практиката на ВКС разрешение, че е недопустимо разширително тълкуване на изричната разпоредба на чл. 536, ал. 3 ГПК, изложените в частната жалба съображения не могат да обосноват различен извод. Обжалваемостта на постановеното първоинстанционно определение не може да бъде изведена и от разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК, тъй като то нито има преграждащ характер, нито възможността за обжалването му е предвидена в закона.

Предмет на настоящото производство е единствено правилността на извършената от въззивния съд преценка относно допустимостта на частната жалба срещу постановеното първоинстаницонно определение, поради което са извън предмета на производството и не следва да се обсъждат доводите за незаконосъобразност на определението на първоинстанциония съд.

Предвид изложеното обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Върховен касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 49 от 06.03.2020г. по в. ч.т. д. № 82/2020г. на Великотърновски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: