разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр. дело N 7334/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Държавно ловно стопанство „Т.”, ТП на „Ю.”, представлявано от директора К. Н. и процесуален представител адв. Б. Ч.-Р. срещу решение № 123/х 25.07.2013 г. по гр. д.№ 257/ 2013 г. на Ямболския окръжен съд.

Ответникът по касационната жалба „А.”-ЕООД, представлявано от управителя А. А., в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител адв.Х. К., я оспорва. Претендира разноски.

По допускането на касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г. о. констатира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.

Въззивният съд е потвърдил решение №131/ 28.02.2013 г. по гр. д.№ 1770/ 2012 г. на Ямболския районен съд. С него касаторът е осъден да заплати по иск с правно основание чл. 79 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/ обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на сумата 12 000 лв.,представляващи разходи за обработка на земеделска земя в землището на [населено място] през стопанската 2011-2012 г. и обезщетение за имуществени вреди, в размер на сумата 13 000 лв.,представляващи стойността на нереализираната реколта, ведно със законната лихва от 09.07.2012 г. и направени разноски по делото.За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ищецът-ответник по касационната жалба в настоящото производство, е обработвал описаните в исковата молба земеделски земи. На 10.04.2012 г.- следващия ден след откриване на причинената щета, той изпратил писма до Министерство на земеделието и храните /МЗХ/, Югоизточно държавно предприятие и Д. „Т. –Я.”, представляващи заявления по чл. 117 от Правилника за приложение на Закона за лова и опазване на...