ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 433

гр.София, 04.04.2013 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова

ЧЛЕНОВЕ Емил Томов

Драгомир Драгнев

като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1408 по описа за 2012 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на У. Т. К. срещу решение № 1304 от 19.07.2012 г., постановено по гр. д. № 1391 по описа за 2012 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, първи състав, в частите, с които е потвърдено решение № 6097 от 18.11.2011 г. по гр. д. № 4672 по описа за 2009 г. на Софийския градски съд, ГК, І-2 състав, за осъждане на касатора да заплати на [фирма] 390 лв. наем и 3 500 лв. консумативни разходи за периода от месец октомври 2005 г. до 6.1.2007 г., както и сумата от 22 656,88 лв. обезщетение на основание чл. 236, ал. 2 от ЗЗД за ползване на наетото жилище въпреки противопоставянето на наемателя за периода от февруари 2006 г. до април 2009 г.

Касаторът твърди, че решението на Софийския апелативен съд е нищожно поради липса на мотиви, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано-основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Твърди, че по въпросите за валидността на наемното правоотношение и за неговото прекратяване със заповед на наемодателя съдът неправилно е разширил тълкуването, дадено...