В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в закрито заседание на втори април през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ц. Г. ЧЛЕНОВЕ: М. И. ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

като изслуша докладваното от съдия П. гр. д.№ 47 по описа за 2013г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид

следното

:

Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба чрез процесуалния представител адвокат Г., от Л. Г. К. и Г. З. К.,конституирани като наследници на починалия в хода на производството З. Й. К. против въззивно решение № 1179 от 5.07.12г. по в. гр. д. № 1464/12г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 4.10.11г. по гр. д.№ 3515 по описа за 2007г. на Софийски градски съд, като са отхвърлени предяве-ните искове с правно основание чл. 261 ал. 1 от ЗМВР отм. за сумата от 19 391.45лв., по чл. 225 ал. 1 от ЗМВР отм. за сумата от 861.20лв.,по чл. 229 ал. 4 от ЗМВР отм. и по чл.. / за сумата от 636.69лв.,по чл. 261 ал. 5 от ЗМВР отм. за сумата от 230лв. като неоснователни.

За да постанови акта си въззивният съд е възприел изводите на първата инстанция, че МВР,който е останал единствен ответник след направеното от ищеца с нарочна молба от 9.11.07г./на страница 26 от материалите на първоинстанционното производство/уточнение на исковата молба, не е пасивно легитимирано да отговаря по предявените искове. Посочил е, че служебното правоотношение възниква със съответната структура в системата на МВР,която представлява самостоятелно юридическо лице /каквато в случая е била Дирекция „М.” при МВР/, като е без значение кой е органа по назначението.

Като основание за допустимост касаторът се позовава на нормата на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК по поставения въпрос за надлежния ответник след направеното уточнение на исковете с нарочната му молба от 9.11.07г. и за вероятната недопустимост на постановения въззивен акт с оглед твърдението му, че неправилно съдът е счел като ответник единствено МВР, без да е налице изрично прекратяване на производството срещу другия конституиран с исковата молба ответник Дирекция „М.”. Като друго основание за недопустимост на постановения въззивен акт касаторът сочи и липсата на мотиви.Позовава се на актове на административни съдилища, които не могат да бъдат съобразени поради приетото в т. 3 от ТР №1 от 19.02.10г. по т. д.№1/09г. на ОСГТК на ВКС и на определение на ВКС от 5.06.06г. по ч. гр. д.№721/06г./без задължителен характер/.

Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.

К. жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допустимостта й,Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира, че по поставеният от касатора въпрос, който е от значение за решаването на спора/като свързан с решаващите мотиви на съда/, следва да се допусне касационно обжалване поради съществуващата вероятност постановения въззивен акт да е недопустим. В случая З. Й. К. е бил освободен от служба поради придобиване на право на пенсия при условията на чл. 69 от К. със заповед № К-1493 от 3.06.2003г. на министъра на МВР.Същият е заемал длъжността”главен инспектор” в Дирекция „материално техническо осигуряване и социално обслужване”-МВР и първоначално е предявил исковете си срещу Дирекцията. След дадени му от съда указания е уточнил, че пасивно легитимиран по тях е МВР.Посочил е, че дирекцията е самостоятелно звено в системата на МВР,но при предявени искове срещу нея „процесуалната правоспособност се осъществява от МВР”.При тези данни е от съществено значение определянето на надлежния ответник в производството, като се има пред вид, че то касае прекратяване на служебно правоотношение.

С оглед на изложеното и като прецени, че касаторите не дължат държавна такса, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1179 от 5.07.12г. по в. гр. д. № 1464/12г. на Софийски апелативен съд.

ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.