определение по гр. д.№ 899 от 2010 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
№ 403
[населено място], 26.04.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Г. гр. д.№ 899 по описа за 2010 г. приема следното:
Производството е по реда на чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Ц. И. и Т. Д. Ц. срещу решение № 362 от 18.03.2010 г. по в. гр. д.№ 152 от 2010 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е обезсилено решение № 2044 от 11.12.2009 г. по гр. д.№ 3303 от 2008 г. на Пловдивския окръжен съд и е прекратено делото, образувано по искова молба на Д. Ц. И. и Т. Д. Ц. срещу [община] и Министерство на финансите за установяване правото на ищците на обезщетение с равностоен имот на конфискувания имот с присъда № 51 от 07.04.1988 г. по н. о.х. д.№ 39 от 1988 г. на Пловдивския окръжен съд
В касационната жалба се твърди, че решението е нищожно и неправилно - основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване на решението по същество се сочат чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. Твърди се, че е налице противоречиво решаван от съдилищата въпрос за допустимостта на иска по чл. 8, ал. 2 от ЗАВОИ в конкретния случай. Като съдебен акт, на които обжалваното решение противоречи, е посочено определение № 442...