Производството е по чл. 288 ГПК.

Н. М. Ц. е обжалвала въззивното решение на Софийския окръжен съд № 224 от 18.05.2010г. по гр. д.№ 1042/2009г., с което е отхвърлен предявения от нея против [фирма] [населено място] ревандикационен иск.

Касационната жалба е подадена в срок и отговаря на изискванията на чл. 284 ал. 1,2 и 3 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Ответникът [фирма] [населено място] изразява становище, че не са налице основанията на чл. 280 ал. 1 ГПК и касационната жалба не следва да бъде разглеждана по същество.

Въззивният съд е приел, че праводателят на ищцата [фирма] не е бил собственик на имота и тя не може да противопостави на ответника валидно придобити права по договора за продажба, сключен с нот. акт № 103/1999г. С влязло в сила решение на Софийския окръжен съд по гр. д.№ 351/1996г. договорът, с който се е легитимирал продавачът е обявен за нищожен на основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД, поради нарушение на чл. 30 ал. 1 ЗППДОП отм. Решението е влязло в сила на 12.07.2000г., а исковата молба, въз основа на която е било образувано делото е била вписана на 30.01.1996г. като това вписване има само оповестително действие и няма правно значение за запазване правата на купувача по обявения за нищожен договор.

В изложението за допускане на касационното обжалване се поставят въпросите за действието на вписването на исковата молба за прогласяване нищожността на акт, с който се прехвърля право на собственост и противопоставима ли е невписана искова молба за прогласяване нищожността на акт, с който се прехвърля право на собственост и на решение, с което се прогласява нищожността.

Поддържа се, че становището на въззивния съд противоречи на практиката на ВКС – решение № 757 от 10.12.2009г. по гр. д.№ 1536/2008г., І г. о., определение № 717 от 21.12.2009г. по ч. гр. д.№ 628/2009г. на ВКС, І г. о. и определение № 46/2010г. по гр. д.№ 893/2009г., на ВКС, ІІ г. о.

С първото решение е прието, че съгласно чл. 114 ал. 1 б.”а” ЗС вписването на исковите молби за признаване нищожността на актове, с които се установява правото на собственост притежава оповестително действие и има за цел само да уведоми всяко заинтересовано лице за наличието на висящия спор с оглед правната сигурност. Освен това то притежава и гаранционно - обезпечително действие тъй като запазва правата на лицата при евентуално отчуждаване на имота, предмет на сделката и осигурява добросъвестност на третите лица, придобили права преди вписване на исковата молба, респективно те се считат недобросъвестни, ако са придобили права след това. В случая съдът е приел, че исковата молба е била вписана и праводателят на ищцата е придобил права по време на висящия процес, следователно няма противоречие между крайния извод на съда в обжалваното решение за непротивопоставимост на договора за продажба, сключен с нот. акт № 103/1999г. и решение на ВКС № 757 от 10.12.2009г. по гр. д.№ 1536/2008г.

Другите две определения, на които се позовава касаторката са постановени в производство по чл. 288 ГПК, в което ВКС не разрешава материалноправен спор, а извършва специфична дейност по селектиране на касационните жалби във връзка с критериите на чл. 280 ГПК и тази практика не се обхваща от основанието на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.

С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл. 288 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.

Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Софийския окръжен съд № 224 от 18.05.2010г. по гр. д.№ 1042/2009г

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: