Иск за установяване правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи

земеделски земи

преклузивен срок

допустимост на иск

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 176

София, 29.04.2011 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 27 април две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията

БОНКА ДЕЧЕВА

ч. гр. дело

№ 131 /2010

година

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Р. В. С. против определение № 5870/21.04.2010г. по ч. гр. д.№ 1420/2010г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба, подадена от същата против определение от 25.02.2009г. по гр. д.№ 234/2009г. на Софийски РС, с което е прекратено производството по предявения иск по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ.

С частната касационна жалба се твръди неправилност на определението, защото съдът не е разгледал доказателствата и не е изискал преписката пред ПК.

Жалбоподателят обосновава допускането до разглеждане от касационната инстанция позовавайки се на противоречие в практиката на ВКС, според която “всяко прекратяване на производството с определение е в разрез с правото на защита на страните и е незаконосъобразен съдебен акт, подлежащ на отмяна”.

Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:

По допускане на частната жалба до касационно обжалване.

Допускането на частна жалба до касационно разглеждане е обусловено от наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК, съгл. чл. 274, ал. 3 от ГПК. Поставеният въпрос е допустим ли е иск по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, предявен на 06.01.2009г..

С обжалваното определение, СГС е възприел изводите на първата инстанция, че искът по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, предявен на 29.12.2008г е...