Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба подадена от Н. Ж. и К. Ж. срещу решение от 18.05.2010 г. по гр. д. № 661/2009 г. на Бургаски апелативен съд, с което е отменено решение по гр. д. № 157/2008 г. на Сливенски окръжен съд, в частта с която е отхвърлен иска по чл. 74, ал. 2 във вр. с чл. 72 ЗС до размер на 31204.00 лв. и е постановено друго по съществото на спора, с което касаторите са осъдени да заплатят на К. С. К. сумата 31204.00 лв., представляваща увеличената стойност на недвижим имот - апартамент № 1, ет. 1, в сградата построена в УПИ І- жилищно строителство, кв. 222, по плана на [населено място]. Касационните доводи са за неправилност поради нарушение на материалния закон. В изложението към касационната жалба са формулирани два въпроса, които касаторите считат, че са съществени за изхода на спора: - в какво се изразява намерението за своене на владян имот и как следва това да се доведе до знанието на собственика; вторият въпрос процесуален по приложението на чл. 130 ГПК отм. при определяне размера на дължимата на основание чл. 74, ал. 2 във вр. с чл. 72 ЗС сума, съставляваща стойността, с която се е увеличила тази на имота в резултат на направени в него подобрения. Същите се сочат като общи предпоставки за допускане касационна проверка на въззивното решение. Направено е и формално позоваване на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с твърдението, че решеният процесуален въпрос е от значение за точното прилагане на закона.

В срока по чл. 283, ал. 1 ГПК е подадена касационна жалба срещу решението и от ищцата К. К., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното, в частта, с която е отхвърлена имуществената претенция до пълния предявен размер от 120 000 лв. К. довод е за нарушение на материалния закон. Допускане касационна проверка се основава на това, че съдът се е произнесъл по съществения за спора въпрос: какво е увеличената стойност на недвижим имот вследствие на направени в него подобрения в противоречие се практиката на ВКС - ПП № 6 от 1974 г. както и че този въпрос се решава противоречиво от съдилищата, което обосновава предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК.

Ответницата по касация К. намира жалбата на ответниците по иска за неоснователна.

Ответниците по касация Ж. считат, че жалбата на К. е неоснователна и не са налице релевираните предпоставки за допускане касационна проверка на решението в обжалваната част.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК от надлежни страни, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, като обжалваемият интерес е на стойност над 1000 лв., поради което са допустими.

За да се произнесе по наличието на релевираните предпоставки за допускане касационна проверка съдът взе предвид следното:

К. К. е предявила срещу Н. Ж. и К. Ж. иск за сумата 120 000 лв., представляваща пазарната стойност към момента на постановяване на решението на направените от нея в апартамента на ответниците подобрения за времето от 2003 до 2005 год. с тяхно знание и съгласие и без противопоставянето им.

От фактическа страна е установено, че Ж. са собственици на описания апартамент, който са придобили през 2001 г. срещу отстъпено от тях право на строеж върху собствения им УПИ. През 2003 г. между тях и лицето И. Ц., с когото ищцата е била в близки отношения, е била постигната устна уговорка за продажба на имота. Въз основа на това касаторите са предали владението му на Ц. и ищцата и са дали съгласие те да завършат апартамента до състояние годно за живеене, тъй като той е бил в степен на завършеност до груб строеж. Първоначално в имота е живял Ц., а ищцата е работила в чужбина и изпращала средства за подобряването на имота, а от 2004 г. се е завърнала в България и също установила да живее в жилището. С гласни доказателства е установено, че от 2004 г. до лятото на 2005 г. ищцата и Ц. са живели в жилището на съпружески начала и са довършвали изграждането му в завършен вид и обзавеждането му.

Видовете подобрения са установени с писмени доказателства и приети технически експертизи за строителните работи, ВиК инсталацията и обзавеждане и ел. инсталация и ел. домакински уреди.

След съвкупна преценка на тези факти съдът е приел за установено, че осъществяваното владение от ищцата лично и чрез другиго е било с намерение да придобие имота за себе си. Фактическата власт и строителните работи са осъществени и извършени със знанието и без противопоставянето на собствениците, поради което същата има качеството на приравнен на добросъвестен владелец и претенцията за заплащане на стойността, с която се е увеличила стойността на имота, е основателна.

За определяне на сумата съдът е упражнил правомощието дадено му с нормата на чл. 130 ГПК отм. Въз основа на заключенията на вещите лица съдът е приел, че стойността, с която се е увеличила стойността на апартамента, в резултат на подобренията възлиза на 46 806 лв. Поради липса на безспорни доказателства за размера на паричното участие на ищцата в подобренията и безспорните данни, че участието й с парични средства е било значително по-голямо от това на Ц., тъй като е работела в чужбина и непрекъснато му е изпращала средства, е приел, че предявеният иск е основателен до размер на 31204 лв. и го е уважил до този размер. Потвърдил е първоинстанционното решение в частта, с която искът за разликата над присъдената сума до претендираната от 120 000 лв. е бил отхвърлен.

По жалбата на Ж.:

Не е налице основание за допускане касационна проверка по разрешения от съда въпрос за приложение нормата на чл. 130 ГПК при определяне припадащата се част от стойността, с която се е увеличила стойността на имота, в резултат на вложени от ищцата средства.

Процесулната норма е приложена правилно и не се въвежда довод в какво се изразява нарушението й и дали то противоречи на трайната практиката по прилагането й.

В съответствие с данните по делото и признанията на касаторите относно факта на предоставяне на жилището на касаторката и Ц. и осъществяваното от тях владение и намерението касаторите да им продадат имота, направено в писмената защита от 4.05.2010 г. депозирана пред въззивния съд, е разрешен съществения за изхода на спора въпрос дали ищцата е била владелец на имота и дали владението е осъществявано със знанието и без противопоставянето на собствениците, както и извършването на подобренията в имота, на което те не са се противопоставили. Ищцата е недобросъвестен владелец, тъй като е владяла без правно основание, но при отсъствието на противопоставяне от страна на собствениците при подобряване на имота, обратно то е извършено с тяхно съгласие и знание, правата й за стойността на подобренията следва да се уредят по правилото на чл. 72 ЗС. Въпросът е разрешен в съответствие с постоянната практика на съда. Позоваването на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е формално, което не удовлетворява изискването на чл. 284, ал. 3 ГПК, поради което не следва да се допусне касационна проверка на въззивното решение в обжалваната от касаторите част.

По жалбата на К. К.:

Налице е основание за допускане касационна проверка на въззивното решение по същественият за изхода на спора материалноправен въпрос, решен от съда, относно метода на определяне стойността, с която се е увеличила стойността на недвижим имот в резултат на направени в него подобрения. На вещите лица, специалисти по строителство, ВиК и Ел. инсталации е било възложено да определят стойността на видовете работа към момента на извършването им и да определят как въз основа на тях се е увеличила стойността на имота. По делото липсват данни за състоянието на имота, към момента на установяване владение в него от касаторката, както и пазарната стойност на имота в това му състояние. Съдът е приел, че добросъвестният подобрител има право на увеличената стойност на имота, но не е определил тази стойност като разлика между стойността на имота към момента на установяване фактическа власт върху него и тази след подобряването му и към момента на прекъсване на владението.

Приетата строително-техническата експертиза е определила общата стойност на вложените средства за материали и труд за подобренията на сумата 62650.40 лв. към 2008 г., а сумата, с която се е увеличила стойността на имота на 22554.20 лв. По отношение на ВиК инсталацията сумата, с която е увеличена стойността на имота е определена на 19800 лв., а сумата, с която е увеличена стойността на апартамента с изпълнение на ел. инсталация и ел. уреди – на 4452.00 лв

Увеличената стойност на имота е определена от експертизата като разлика между цената на жилището определена по действащи цени за изпълнение „стандарт” и изпълнение „лукс” публикувани в сп. „Стойексперт - СЕК” – кн. 7/8 от 2008 г. а не въз основа оценка на конкретния имот и неговото състояние към установяване на владението и след подобряването му.

Това разрешение е в противоречие със задължителната практика на по прилагане нормата на чл. 72 ЗС изразена в ПП № 6/74 г. на ВС на РБ. В нарушение на съдопроизводствените правила и трайната практика на ВКС съдът е пристъпил към определяне размера на предявения от касаторката иск по реда на чл. 130 ГПК отм. без да обсъди събраните писмени и гласни доказателства относно размера на вложените от нея средства за завършване на апартамента. Налице е основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение в тези части – определяне стойността, с която се е увеличила стойността на подобрения имот и участието на касаторката в него съобразно стойността на вложените от нея средства.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.05.2010 г. по гр. д. № 661/2009 г. на Бургаски апелативен съд по жалбата на К. К..

УКАЗВА на касаторката в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 600 лв. и представи доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на същото решение по жалбата на Н. Ж. и К. Ж..

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: