№ 407

София, 27.04. 2011 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:

Председател:Добрила Василева

Членове:Маргарита Соколова

Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 1416/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК от адвокат М. Райдойнов като пълномощник на Д. Г. П. от[населено място], срещу въззивното решение от 07.07.2010 г. по гр. д. № 3567/2006 г. на Софийския градски съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т. т. 2 и 3 ГПК.

Ответниците по касация Г. Н. С. и И. А. Ф. считат, че касационно обжалване не следва да се допуска.

При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:

С обжалваното въззивно решение частично е отменено решението от 29.05.2006 г. по гр. д. № 2798/2004 г. на Софийския районен съд и са уважени предявени срещу жалбоподателката иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на апартамент и магазин, находящи се в сградата на [улица] в[населено място], и иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумите 3 200 лева и 2 560 лева - обезщетение за ползуването на имотите за периода от 15.04.2003 г. до 26.01.2004 г., а в отхвърлителната част по исковете по чл. 86 ЗЗД първоинстанционното решение е оставено в сила.

Въззивният съд приел, че ищците Г. С. и съпругата му Ил. Ф. са собственици по наследяване от сина им В. Г. С., починал на 20.06.2000 г.,...