Производство по чл. 218а и сл. ГПК отм. вр. с § 2 ал. 3 от ПЗР ГПК.

С решение от 03.07.2002 г. по гр. д. № 6768/00 г. Софийски районен съд е допуснал съдебна делба между Н. В. Х., Д. П. В., Е. В. Г., Б. Х. У. и С. Х. У. на апартаменти № 24 и № 25 и на гаражи № 7 и № 9, при квоти по 2/18 ид. ч. за Н. Х. и Е. Г., 12/18 ид. ч. за Д. В. и по 1/18 ид. ч. за Б. У. и С. У.. Отхвърлил е иска за делба на УПИ І-731 от кв. 31 по плана на[населено място] заедно с построената в него вилна сграда на два етажа, както и на три леки автомобила.

С решение от 03.07.2006 г. по гр. д. № 5747/02 г. Софийски градски съд е обезсилил като недопустимо първоинстанционното решение в частта, в която е допусната делба на

апартамент № 25

и е прекратил производството по иска за делба в тази част. Отменил е решението в останалата му част. Постановил е ново решение, с което е допуснал съдебна делба между Й. П. Я. като наследник на Н. Х. и Д. Я. на

гараж № 7, гараж № 9

и

апартамент № 24

при квоти 1/18 ид. ч. за Й. Я. и 17/18 ид. ч. за Д. В.. Признал е за установено по отношение на Й. Я., Д. В., М. И. И. и Д. Г. И., че договорите обективирани в нот. акт № 11 от 12.05.1998 г. и № 34 от 12.05.1998 г. са относително недействителни на основание чл. 76 ЗН, доколкото имотите не се паднат в дял на Д. В.. Допуснал е Признал е за установено по отношение на Й. Я., Д. В. и Г. И. Б., че договорът обективиран в нот. акт № 25 от 12.05.1998 г. е относително недействителен на основание чл. 76 ЗН, доколкото имотът не се падне в дял на Д. В.. Отхвърлил е иска за делба на имотите по отношение на Е. Г., Б. У. и С. У..

Срещу решението на въззивния съд в частта, в която са определени квотите на съсобственост e подадена жалба от Й. Я.. В жалбата се твърди че отчужденият имот бил лична собственост на наследодателя, затова квотите на съсобственост били определени незаконосъобразно. По делото преживялата съпруга не е твърдяла че отчуждения имот е бил съпружеска имуществена общност, а съдът приел, че е в тежест на ищцата да докаже, че имота не е СИО. Решението било неправилно и в частта, в която съдът осъдил касаторката да заплати държавна такса по отхвърлените искове на другите наследници които не са оспорили иска за делба на нейната наследодателка.

Постъпила е касационната жалба на Г. Б. в която се твърди, че решението постановено по отношение на него е незаконосъобразно. Той придобил собствеността на гараж № 9 въз основа на валидна сделка, а в последствие и по давност.

Касационните жалби

са допустими.

Подадени са в срок от легитимирани лица, насочени са срещу решение което подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 218а ГПК отм. и отговарят на изискванията по чл. 218в ГПК отм.,

ВКС, след като прецени съвкупността на всички събрани по делото доказателства, взема предвид наведените съображения и с оглед очертаните в жалбите пороци на решението, приема за установено следното:

Имотите, предмет на делбата, са останали в наследство от Г. В. Х., починал през 1998 г., и оставил за наследници преживяла съпруга Д., сестри Е. и Н. и внуци на починала преди него сестра З. - Б. и С. Ушагелови. Н. починала през 2003 г. и оставила за наследник дъщеря си Й..

Установено е, че на основание чл. 95 З отм. със заповед от 12.01.1979 г. от наследодателя бил отчужден имот пл. № 196 за който бил отреден парцел ІІІ в кв. 28 по плана на[населено място], за ЖСК „Н.”. Било предвидено той да бъде обезщетен с тристайно жилище и гараж в ЖСК, без освобождаване от заплащане по чл. 91 З отм..

На 15.04.1993 г. ОС на ЖСК „Н.” приело за член-кооператор Д. В.. На събранието бил приет окончателен разпределителен протокол, като за Д. В. били определени апартамент № 24 и гараж № 7, а на Г. Х. апартамент № 25 и гараж № 9. На същата дата събранието освободило Д. В. от ЖСК по нейна молба и уважило молбата на Г. Х. да му бъдат предоставени ап. № 24 и гараж № 7. През 1995 г. Г. Х. се снабдил с актове за собственост на апартаменти № 24 и № 25 и на гаражи № 7 и № 9. Г. Х., починал на

25.03.1998 г.

На

12.05.1998 г.

Д. В. продала на М. И. ап. № 24 и гараж № 7, а на Г. Б. ап. № 25 и гараж № 9. На 23.10.1998 г. Г. Б. продал на Й. Л. ап. № 25. На 01.12.2000 г. Й. Л. продал на Е. Д. апартамента, а на 27.02.2001 г. Е. Д. продал на М. И. ид. ч. от ап. № 25. На 16.07.2002 г. Е. Д., М. И. и Д. И. продали ап. № 25 на Е. Ж..

При тази фактическа обстановка съдът приел че имотите са придобити възмездно от наследодателя и то по време на брака му[населено място]. За ап. № 25 и гараж № 9 бил член-кооператор по право, а за ап. № 24 и гараж № 7 бил приет за член. Тъй като ищцата не доказала че отчуждения имот бил лична собственост на Г. Х., следвало да се приеме че е СИО. След смъртта на наследодателя Д. В. придобила на лично основание собствеността на от имотите, а останалата останала в наследство. От наследството преживялата съпруга получила още 1/3, или общо имала дял от 5/6 ид. ч. Останалата 1/6 се разпределяли между колената на трите сестри. Затова Н. и Е. имали по 1/18 ид. ч., а С. и Б. по 1/36 ид. ч. Преживялата съпруга се разпоредила с цялото наследство. До приключване на устните състезания в първата инстанция възражение по чл. 76 ЗН направила обаче само Н., затова искът следвало да бъде разгледан само по отношение на нея. Останалите наследници не направили възражение и по отношение на тях сделката била действителна, затова исковете им за делба следвало да бъдат отхвърлени. Като ответници по иска по чл. 76 ЗН въззивният съд конституирал М. И., Д. И. и Г. Б.. Съдът приел че Й. Н. не изпълнила указанията на съда и като главна страна не били конституирани на купувачите на ап. № 25, затова решението на първоинстанционния съд по отношение на иска за делба на ап. 25 следвало да бъде обезсилено. По отношение на ап. 24 и гаражи № 7 и № 9 възражението по чл. 76 ЗН било основателно и делбата за тях следвало да бъде допусната при квоти 17/18 за Д. В. и 1/18 ид. ч. за Й. Н.. Съдът обсъдил доводите на купувачите за придобиване на обектите по давност, като изложил съображения, че давност може да се придобие след 10 г. необезпокоявано владение, каквото в случая няма доказано.

По жалбата на Й. Я.:

Жалбата

е основателна

. Настоящият състав счита, че в обжалваната от нея част решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Съдът не е проявил активност за установяване на обективната истина и не е указал на страните да ангажират доказателства за твърдените от тях обстоятелства, както и сам да събере такива при необходимост, не е обсъдил и всички направени доводи и възражения. В случая, след като ищцата твърди, че отчужденият имотът е бил лична собственост на наследодателя, а ответницата Д. че е СИО, съдът е следвало да им укаже да установят кога отчуждения имот е придобит от наследодателя - преди, или по време на брака му[населено място]. Ако се докаже че имотът е бил негова лична собственост, съдът трябва да даде указания на страните да изяснят и дали е имало разлика между стойността на отчуждения имот и този който се отстъпва в обезщетение, с оглед разпоредбата на чл. 90 З отм., и дали разликата е заплатена със семейни средства. Едва след изясняване на този факт съдът може да определи какви са квотите на съсобственост на съделителите. Неправилното определяне на относимите към спора доказателства и необсъждането им, както и свързаните с тях доводи на страните, са съществено процесуално нарушение по чл. 188 ал. 1 ГПК отм. и е основание за касационна отмяна, но само в обжалваната му част. Жалбата е основателна и в частта, в която на касаторката са възложени разноските по отхвърления иск за делба срещу другите наследници. Действително, искът е предявен от нейната майка, но ответниците също са изразили становище че искът за делба е основателен и такава следва да бъде извършена.

По жалбата на Г. Б.

:

Жалбата

е неоснователна

. Законосъобразно въззивният съд е приел че гараж № 9 трябва да бъде допуснат до делба. Касаторът е придобил собствеността на гаража от наследника Д.. По отношение на тази вещ е направено възражение по чл. 76 ЗН от наследника Н.. С оглед приетото и в Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/04 г. ОСГК, разпоредбата на

чл. 76 ЗН

установява правилото, че актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тези предмети не се паднат в негов дял при делбата. Ако при извършване на делбата разпоредената сънаследствена вещ не се падне в дял на продавача, в отношенията между прехвърлител и приобретател актът на разпореждане, макар и действителен не може да прехвърли права, а прехвърлителя сънаследник отговаря спрямо приобретателя по реда на чл. 189 и сл. ЗЗД. Основателно въззивният съд е приел че относително недействителния договор не легитимира касатора Б. като собственик на гаража, както и че до предявяване на иска той не е могъл да придобие собствеността му по давност, тъй като не е доказал че го владее.

Водим от горното и на основание чл. 218ж ГПК отм., ВКС

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

решение от 03.07.2006 г. по гр. д. № 5747/02 г. на Софийски градски съд в частта, в която е допусната делба на

гараж № 7

,

гараж № 9 и

апартамент № 24

при квоти 1/18 ид. ч. за Й. П. Я. и 17/18 ид. ч. за Д. П. В., както и в частта в която Й. П. Я. е осъдена да заплати държавна такса за отхвърлените искове, като

ВРЪЩА

делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

ОСТАВЯ В СИЛА

решението в останалата му обжалвана част.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: