№ 405

София, 27.04.2011 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:

Председател:Добрила Василева

Членове:Маргарита Соколова

Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 1368/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

С решение № 573 от 26.07.2010 г. по в. гр. д. № 135/2009 г. Благоевградският окръжен съд потвърдил решение № 2414 от 13.10.2008 г. по гр. д. № 912/2007 г. на Районния съд[населено място], с което е признато за установено, че В. П. Л. е собственица на 1/4 ид. ч. от земеделски земи, подробно описани, а оспорването на саморъчно завещание от 14.03.1991 г. е признато за недоказано.

Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от З. С. Р., А. К. Р. и Р. К. Ч., които искат то да бъде отменено като неправилно - касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 ГПК.

От ответниците по касация В. П. Л. счита, че касационно обжалване не следва да се допуска, Г. К. Р. и Л. П. Л. не са подали писмени отговори.

При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:

По делото е установено, че И. Д. Р. - общ на страните наследодател, починал през 1994 г., със саморъчно завещание от 14.03.1991 г. завещал на К. Д. Р. - наследодател на касаторите, всичките си имоти, които е внесъл в ТКЗС през 1956 г.

С решение...