Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ГПК.

Ж. И. А. е подала касационна жалба срещу решение от 27.03.2009 г., постановено по гр. д. № 3216 от 2008 г. на С. градски съд, с което е отменено решение от 7.07.2008 г. по гр. д. № 7186 от 2006 г. на С. районен съд, 26 състав и е признато за установено спрямо Ж. И. А. и В. А. А., че Н. А. М.- Т. е собственик на

Ѕ

идеална част от гараж 12 на ет. 1, бл. 1, вх. А, находящ се в[населено място], ул. Т. дол № 5-7 състоящ се от гаражна клетка и склад от 19.23 кв. м. като е уважен и иска за ревандикация на тази част по отношение на В. А. А.. В касационната жалба се подържа, че решението е неправилно защото е постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано, пороци представляващи нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК.

Към касационната жалба е представено изложение на основанията за допускане на касационна проверка, като жалбоподателката се позовава на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК и счита, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС и е в противоречие с други решения, постановени от въззивните съдилища, включително и такива, които касая спорове по който ищец е Н. М. Т.. След анализ на изложението се установява въвеждането на процесуален и материално правните въпроси по които касаторката счита, че е налице противоречие с трайната съдебна практика: Тези въпроси са: Какви са обективните предели на силата на пресъдено нещо по решение, постановено по вещно правен спор по който предмет на разглеждане е било правото на собственост върху земята и обхваща ли собствеността върху обектите, изградени върху нея по силата на учредено право на строеж; от кой момент почва да тече придобивната давност върху обект, изграждан по силата на суперфиция; при кои случаи следва да се приложи разпоредбата на чл. 82 от Закона за собствеността и включва ли случаите на частно правоприемство. Посочва извадки от решения и представя копия от съдебни актове.

Ответницата Н. А. М.- Т. е подала отговор в който подържа, че касационната жалба е неоснователна и на второ място намира, че не са налице сочените от Ж. И. А. основания за допускане до касационно обжалване защото решението е постановено в съответствие с практиката на ВКС. В отговора излага подробни аргументи срещу инвокираните пороци за допуснати процесуални и материално правни нарушения.

Касационна жалба срещу решението е подадена и от Н. А. Т. в частта, с която установителния и осъдителен искове са отхвърлени за

Ѕ

идеална част от процесния гараж. В жалбата привежда доводи за материална неправилност на решението. Допълнително е представила молба, в която отново навежда доводи за неправилност на съдебният акт, В нея обаче се поставя и материално правният въпрос за това представлява ли изключение от принципа на приращението - чл. 92 ЗС, придобиването на обекти по реда на чл. 58 З отм. и чл. 130 З отм..

По делото е постъпила касационна жалба и от В. А. Н. срещу решението в частта, с която е уважен иска за ревандикация на

Ѕ

идеална част от гаража в полза на ищцата Н. А. Т.. В жалбата подробно са изложени доводи за неправилност на съдебният акт поради допуснати съществени процесуални нарушения при обсъждане на доказателствения материал, необоснованост и неправилност, Основното оплакване е за недопустимост на съдебният акт като произнесен при липса на искова претенция, тъй като е поискана ревандикация на целия гараж, а не на

Ѕ

идеална част от него. Сочат се нарушения по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.

Представено е изложение, в което подобно на предходните отново се навеждат оплаквания за неправилност на решението. Поставен е обаче и въпроса относно връзката между придобивната давност осъществявана по отношение на ограниченото вещно право на строеж и изграденият въз основа на него обект. В изложението се подържа, че решението следва да се допусне до касационно разглеждане при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че въззивното решение, атакувано с трите касационни жалби

СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА,

тъй като са налице условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставените материално правни и процесуални въпроси.

С. градски съд е отменил решение от 7.07.2008 г. по гр. д. № 7186 от 2006 г. на С. районен съд, 26 състав и е уважил предявените в субективно пасивно съединение установителен и осъдителен искове по отношение на двамата ответници, единият от които е праводател на продавачите, а другият купувач по транслативна сделка за

Ѕ

идеална част от гараж 12 на ет. 1, бл. 1, вх. А, находящ се в[населено място], ул. Т. дол № 5-7 състоящ се от гаражна клетка и склад от 19.23 кв. м. За да постанови този резултат е приел, че ищцата е собственик на тази част и не е уважил правопогасителното възражение за ответниците за придобивна давност при условията на чл. 79, ал. 2 от Закона за собствеността. При постановяване на касираното решение са били поставени въпросите, които са посочени в изложенията на страните, По тези въпроси съдът се е отклонил от трайната съдебна практика, което мотивира настоящия състав да допусне касационно обжалване на решението при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Н. А. Т., Ж. И. А. и В. А. Н., всеки един от тях да внесат държавна такса по сметка на ВКС в размер на 58, 50 лв.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на

решение от 27.03.2009 г., постановено по гр. д. № 3216 от 2008 г. на С. градски съд при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по жалбите на Ж. И. А., В. А. Н. и Н. А. Т..

УКАЗВА

в едноседмичен срок от съобщението Н. А. Т., Ж. И. А. и В. А. Н. всеки един от тях да внесат държавна такса по сметка на ВКС в размер на по 58, 50 лв. всеки и да представят счетоводен документ.

ДЕЛОТО

да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание след представяне на вносните бележки за държавната такса.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: