Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Ж. П. Членове: СВЕТЛАНА БО. А. при секретар И. К. и с участието на прокурора Х. А. изслуша докладваното от съдията С. Б. по административно дело № 2872 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Т. И. против решение № 952/18.02.2022 г. по адм. д. № 4795/2021 г. на Административен съд – София-град. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и моли да бъде отменено. Претендира заплащане на разноски по делото.

Ответникът – министърът на културата, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт Ничева. Твърди, че решението на АССГ е правилно, законосъобразно, обосновано и следва да бъде оставено в сила. Счита предявеният иск за недопустим. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Административният съд правилно е посочил, че редът за установяване на обектите на недвижимото културно наследство е разписан в глава 5 на ЗКН и доказателствата по делото сочат, че обектът е архитектурно-строителна недвижима културна ценност с предварителна категория „за сведение“. Освен това в раздел III на Наредба № 3 от 10.07.2019 г. за реда за идентифициране, деклариране, предоставяне на статут от министъра на културата, oбн., ДВ, бр. 57 от 19.07.2019 г., е уредена възможността за промяна на статута на обект НКЦ, като и възможността на собственика на имота да иска прекратяване на временния режим чрез подаване на декларация по образец.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е допустима.

Предмет на разглеждане в производството пред административния съд е искова молба от Т. И. против министъра на културата на РБългария с правно основание чл. 128, ал. 2 от АПК и с искане да се установи, че притежаваният от него (в съсобственост) имот с идентификатор 56722.659.872.1, находящ се в гр. Плевен, [улица]не представлява недвижима културна ценност.

Съдът е отхвърлил исковата молба от Т. И. против министъра на културата.

Приел е, че установителният иск по чл. 128, ал. 2 от АПК като процесуална възможност за защита е субсидиарен и се прилага по всички административноправни спорове, за които кодексът или друг закон не предвиждат специален ред за решаване. Съдът е направил извод, че в производството по делото не се претендира установяването на съществуващо или несъществуващо административно право или правоотношение. Посочил е, че редът за установяване на обектите на недвижимото културно наследство е разписан в глава 5 на ЗКН и той представлява процес на издирване, изучаване, предварителна оценка, заключителна оценка и предоставяне на статут на изследвания обект. Всеки етап от този процес завършва с административен акт, който по аргумент от чл. 147 от АПК подлежи на оспорване.

Изложените от административния съд доводи са правилни, но те обосновават друг изход на спора. След като е приел, че е налице друг път на защита на ищеца на претендираните от него права, съдът е следвало да прекрати производството по делото, а не да се произнася по същество. Поради това решението е недопустимо и следва да се обезсили.

От фактическа страна съдът е установил, че с нотариален акт № 22, том VІІ, рег. № 6683, дело № 725/2007 г. ищецът се легитимира като собственик на идеална част от УПИ ІІ-5989, кв. 85а по плана на гр. Плевен, с административен адрес [улица]със застроена площ от 305 кв. м. С писмо № 5675/15.12.1989 г. на НИПК, чийто правоприемник е НИНКН, сградата е декларирана като архитектурен паметник с предварителна категория „за сведение“. Същата е елемент от уличния фронт по [улица], декларирана като групов паметник на културата от „местно значение“ и притежава статут на недвижима културна ценност. На 08.06.2018 г. е извършена проверка по документи и на място от страна на служители в Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ към министерство на културата, в хода на която е констатирано, че като собственик на имота, ищецът не е полагал необходимите грижи за опазване, съхранение и поддържане в добро състояние на сградата. Въз основа на това срещу него е образувано административнонаказателно производство, приключило с влязло в сила наказателно постановление, с което на нарушителя е наложено административно наказание „глоба“.

Правилни са изложените от съда доводи, че промяна на статута на обекта – недвижима културна ценност, съгласно Наредба № 3 от 10.07.2019 г. за реда за идентифициране, деклариране, предоставяне на статут и за определяне на категорията на недвижимите културни ценности, за достъпа и подлежащите на вписване обстоятелства в националния публичен регистър на недвижимите културни ценности /Наредбата/, oбн. ДВ, бр. 57 от 19.07.2019 г., се извършва по реда на деклариране и предоставяне на статут. В чл. 21 и чл. 22 от Наредбата е уреден редът за прекратяването или отказът за прекратяването на временни режими за опазване на декларирани обекти на недвижимото културно наследство.

Съдът е посочил и обстоятелството, че този законов ред е известен на ищеца, предвид факта, че със заявление вх. № 0800-2632(2)/26.07.2018 г. той е направил искане до директора на НИНКН за извършване на заключителна оценка на обекта. Във връзка с обжалван от него мълчалив отказ по това заявление са били постановени Определение № 1358/17.10.2018 г. по адм. д. № 829/2018 г. на Административен съд – Плевен и Определение 15346/11.12.2018 г. по адм. д. № 14072/2018 г. на ВАС. В същите е прието, че заявлението от 26.07.2018 г. от Т. И. представлява искане за промяна на статута на обекта т. е. регистриране като културна ценност, а съгласно чл. 34, ал. 1 от Наредбата, промяна в статута на НКЦ се извършва по реда на деклариране и предоставяне на статут и срокът за разглеждане на заявлението е 6 месечен.

С оглед на изложеното, обосновано съдът е приел, че е налице друг ред за защита на правото на ищеца. Но това прави искът по чл. 128, ал. 2 АПК не неоснователен, а недопустим. Въпреки правилните съображения по съществото на спора, като краен резултат решението следва да бъде обезсилено, а производството по него – да бъде прекратено. На процесуалния представител на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1, т. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 952/18.02.2022 г. по адм. д. № 4795/2021 г. на Административен съд – София-град и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОСЪЖДА Т. И. да заплати на Министерство на културата юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЖАНЕТА ПЕТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ С. Б. п/ АГЛИКА АДАМОВА