Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. А. Ш., Н. П. Ш., З. П. Н. против решение № 93 от 21.05.2010г. по гр. д.№ 121/2010г. на С. окръжен съд в двете му части, с които е отменено решение № 82/16.12.2009г. по гр. д.№ 23/2009г. на РС-Чепеларе, с която е признато за установено по отношение на [фирма][населено място], че касаторите, като наследници на П. Н. Ш., починал 25.06.2000г. са собственици на основание договор за покупко-продажба, оформен с н. а. № 66, т. 1/1996г. на едноетажна сграда “кухня-столова-умивалня” с площ 94,5 кв. м. и дървена барака “спалня” с площ 125 кв. м., находяща се в имот 074006 по картата на възстановената собственост на землището на[населено място] и вместо това тази претенция и в частта, с която е потвърдено решението на РС в частта му с която е отхвърлен иска на касаторите да се признае за установено по отношение на [фирма] че са собственици на ливада с площ 1,797 дка в м. “К.”, съставляваща част от имот 074006 и 0,040 дка от имот 074033 в м.К., в землището на[населено място].

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон - чл. 48 от ППЗСПЗЗ като е прието, че сградата, заприходена от ТКЗС не дълготраен актив не е подлежала на продажба чрез търг, незаконно е построена и е приращение към терена и че прехвърлянето на собствеността върху сградата следва да се извърши в нотариална форма. Навеждат се доводи и за необоснованост на решението.

В изложението по чл. 284, ал. 1 т. 3 от ГПК са формулирани следните въпроси: 1. сградата, изградена от кооперативна организация нейна собственост ли е, ако не й е учредено право на строеж. По този въпрос се твърди противоречие с Р № 1209/01г., ІV гр. о. на ВКС, Р № 1503/11.10.2002г. на ІV гр. о. На основание чл. 280, ал. 1 т. 3 от ГПК е формулиран въпроса става ли приращение сградата, построена от ТКЗС върху земя, внесена от член-кооператорите, респективно тяхна собственост, при преценка редовността на сделка от правните норми към кой момент следва да се преценява редовността й и как трябва да се разреши сблъсъкът между един невписан акт, който легитимира лице като собственик и вписан акт за собственост.

Ответникът по касация [фирма] оспорва допускането до касационен контрол на възивното решение, поради това, че не са доказани основанията на чл. 280, ал. 1 т. 1 и т. 3 от ГПК, на които се позовават касаторите, тъй като представените решения не са задължителна съдебна практика, а поставените въпроси по второто основание не са от значение за изхода от спора.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

За да постанови въззивното решение, съд е приел за установено следното: Процесните земеделски имоти са били извън регулацията и са стопанисвани от ТКЗС, което със свои средства е построило в периода 1964-1966г. процесните сгради върху тях и ги е заприходило като дълготрайни материални активи на ТКЗС[населено място] извор и в съответствие с чл. 49, ал. 1 от ППЗСПЗЗ са оценени. На основание чл. 48, ал. 8 от ППЗСПЗЗ е проведен търг за продажбата им, спечелен от Пинка А. Ш.. С договор от 04.01.1996г. ТКЗС в ликвидация, представлявано от З. Г. К.,[населено място] извор продава на Т. Ш. процесните сгради. Договорът не е с нотариална заверка на подписите и не е вписан. С нот. акт № 66, т.І от 25.06.1996г. същия договор е сключен и в нотариална форма. Сградите са продадени на ищцата Т. Ш. по време на брака и с наследодателя П. Ш.. С договор от 13.06.19996г. представител на министъра на земеделието и горите е продал на основание чл. 52, ал. 8 от ППЗСПЗЗ необходимо прилежащата земя към сградите, определена с протокол от 07.05.1995г. и заснет като имоти 33 и 34 от масив 74, които не са били нанесени в кадастралната карта и договорът не е бил вписан в службата по вписване. С договор за замяна от 25.06.2001г. ответното дружество е придобило от М. общо 218,483 дка земеделски земи от ДПФ в землището на[населено място], между които и процесния терен ливада с площ 1,797 дка в м. “К.”, съставляваща част от имот 074006 и 0,040 дка от имот 074033 в м.К.

Съдът е приел, че след като не са спазени изискванията за изграждане на сгради, процесните представляват само подобрение към земята и по приращение са станали собственост на членкооператорите, внеси земя в ТКЗС Затова е прието, че сградите са незаконосъобразно включени в баланса на бившето ТКЗС, като дълготраен материален актив, респективно като такъв по ликвидационния баланс, тъй като кооперативното имущество е отделено от това на кооператорите.Затова съдът е приел за недоказана собствеността върху сградата на прихвърлителят - ТКЗС, поради което той не е могъл да прехвърли правото на собственост по н. а. № 66/1996г. Според съдът, договорът е следвало да се сключи в нотариална форма, но с участието на всички представители на ЛС, съгласно чл. 269, ал2, изр. от ТЗ. Тъй като не са спазени особените изисквания на закона, сделката е преценена като нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Прието е, че процесния терен е станал държавна собственост на основание чл. 10б, ал. 5 от ЗСПЗЗ, тъй като върху него е реализирано обществено мероприятие, поради което е могло да бъде продаден само от държавата чрез М.. Поради това, че ищците не са придобили собствеността върху сградата не са могли да придобият и прилежащия терен.

Първият въпрос и сградата, изградена от кооперативна организация нейна собственост ли е, ако не й е учредено право на строеж. По този въпрос се твърди противоречие с Р № 1209/01г., ІV гр. о. на ВКС, Р № 1503/11.10.2002г. на ІV гр. о., които са по приложението на чл. 2, ал. 3 от ЗОС в първоначалната му редакция. В този текст са визирани кооперативни организации, различни от ТКЗС, които се прекратиха още преди приемане на тази норма с пар. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ /ДВ бр. 28/1992г./. В глава четвърта на ППЗСПЗЗ се установиха специални правила за разпределение на имуществото им. Затова поставения въпрос и цитираните решения са неотносими към спора и по него не следва да се допуска касационно обжалване.

На основание чл. 280, ал. 1 т. 3 от ГПК следва да се допусне касационно обжалване по въпроса става ли приращение сградата, построена от ТКЗС върху земя, внесена от член-кооператорите, тяхна собственост, или става собственост на ТКЗС, предвид приетото от въззивния съд, послужило като основание да се приеме, че сградите не е могло да се оценяват и да се продават чрез търг от ЛС на ТКЗС, респективно не е подлежала на продажба и прилежащата им земя.

По въпроса редовността на сделките по кои правни норми следва да се преценява – тези, които действат към момента на сключването им, или тези, които действат към момента на преценката е налице трайно установена практика, че преценката се извършва съобразно правните норми, действащи към момента на сключването им. Възивният съд не е изложил противно съждение, но от мотивите му не е ясно коя нормативна уредба е приложил по отношение на продажбата чрез търг.. Отделен е и въпроса дали изобщо е била приложима нормата на чл. 269 от ТЗ към сделката, сключена с н. а. № 66/1996г. Затова съдът приема, че следва да допусне касация по въпроса коя нормативна уредба се прилага при продажба от ЛД на ТКЗС към момента на провеждането на търга и как се прехвърля собствеността.

Въпросът “как трябва да се разреши сблъсъкът между един невписан акт, който легитимира лице като собственик и вписан акт за собственост няма общ отговор, тъй като законът определя действието и силата на акт, легитимиращ лице като собственик независимо, че не подлежи на вписване. Вписването има тогава и такова значение, когато и каквото му придава законът в изрично предвидените случаи, а в останалите случаи, вписването има само оповестително действие. Затова по този въпрос не следва да се допуска касационно обжалване.

По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА

касационно обжалване на въззивно решение № 93 от 21.05.2010г. по гр. д.№ 121/2010г. на С. окръжен съд по касационна жалба, подадена от Т. А. Ш., Н. П. Ш., З. П. Н..

Указва на касаторите да внесат държавна такса по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението в размер на 25 лв. и да представят квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.

След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: