ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 766

ГР. С., 07.11.2017 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 30.10.2017 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

Като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. №2006/17 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Силистренски окръжен съд по гр. д. №212/16 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени в размер на съответно 13 667 лв. и 15 232 лв. предявените срещу касатора от [фирма], [населено място] и от [фирма],гр. А. искове по чл. 49 ЗЗД, за обезщетяване на имуществени вреди в резултат на възложено от ответника въздушно пръскане с препарат за растителна защита / хербицид/, засегнало засети от ищците с царевица и слънчоглед земеделски площи.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Намира, че от значение за точното прилагане на закона в случая са въпросите: Съобразен ли е потвърдителният диспозитив на въззивното решение с наличните по делото доказателства за конкретния вид причина, довела до възникване на увреждането? Представлява ли процесуално нарушение неустановяването на конкретната причинна връзка между действията на посочения делинквент и вредоносния резултат? Подлежи ли на уважаване иск за обезвреда при липса на конкретни доказателства за причината за увреждането, като вид противоправно поведение – действие/ бездействие и като белези на противоправността на деянието? Допустимо ли е в хода на гражданския процес въззивната инстанция да установява действия и бездействия, наказуеми по административен ред и ако установи, следва...