Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на пети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Д. Д. Членове: Е. М. Е. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Д. К. изслуша докладваното от председателя Д. Д. по административно дело № 2816 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), подадена срещу решение № 133 от 24.01.2022 г., постановено по адм. дело №1221/2021 г. по описа на Административен съд - Пловдив (АС), с което е частично уважена жалбата на П. З. против Решение № ППН-01-772В от 15.04.2021 г. на КЗЛД. Иска се отмяна на съдебното решение в отменителната му част като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

О. З. оспорва жалбата в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението на съда.

Настоящата инстанция намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна поради следното:

С процесното съдебно решение АС отменя Решение № ППН-01-772В от 15.04.2021 г. на КЗЛД, в частта, с която на П. З. от гр. Пловдив, [улица], ет. [номер], е разпоредено да премахне камерите за видеонаблюдение, поставени в жилищна сграда етажна собственост, намираща се в гр. Пловдив, [улица], ет. [номер]. Със същото решение, с отделен втори диспозитив, съдът отхвърля жалбата на П. З. срещу решението на КЗЛД, в частта, с която му е разпоредено да съобрази операциите по обработване на лични данни с разпоредбата на чл. 6, 1, б. а - е от Регламент /ЕС/2016/679, като преустанови видеонаблюдението на обществени места (улици, тротоари и тревни площи) посредством системата за видеонаблюдение, изградена в жилищна сграда в гр. Пловдив, [улица], ет. [номер]. В тази му част решението на съда не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Решението на АС в оспорената му част по първия диспозитив е правилно.

Съответно е с материалния закон - чл. 58, т. 1, б. г от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните), според която Всеки надзорен орган има всички от посочените по-долу корективни правомощия: ... да разпорежда на администратора или обработващия лични данни да съобразят операциите по обработване на данни с разпоредбите на настоящия регламент и, ако е целесъобразно, това да стане по указан начин и в определен срок.

Видеокамерите са разположени и са с обхват на видеозаснемане, както следва: Камера № 1 е монтирана на входната врата на жилището на Златанов и заснема етажната площадка, вратата на асансьора, вратата на съседното жилище и стълбите към 5-тия етаж. Камера № 2 е монтирана на терасата на жилището и заснема площадката, която се използва за паркиране на автомобили от живущите в блока. Има записващо устройство, което се намира в жилището на Златанов, като достъп до записите има единствено той, а същите се съхраняват около месец и се изтриват автоматично по реда на тяхното постъпване.

В случая, КЗЛД не е извършила преценка на целесъобразността на указания от нея начин, като е указала премахване на всички камери, включително за видеонаблюдение, допустимо според регламента и закона в обхвата на личната собственост на жалбоподателя, т. е. и на камера № 1. В тази част, оспореният административен акт освен, че е материалнонезаконосъобразен и немотивиран, противоречи и на принципа за съразмерност (чл. 6, ал. 5 от АПК).

Съдът споделя заключението на участващият по делото прокурор и относно неоснователността на довода, че оспореният акт е обективираното отделно от протокола от заседание на КЗЛД решение, съобщено на администратора на лични данни. С позоваване на чл. 38, ал. 3 от ЗЗЛД, Комисията се произнася с решение, което като акт на колективен орган е обективирано в протокол (в случая - № 5 от 10.02.2021 г.) от заседанието на органа. Този е първичният правопораждащ документ, като видно от съдържанието му липсва решение за премахване на камерите. Както правилно е посочил съдът преустановяването на видеонаблюдението посредством премахване на камерите изключва изпълнението на постановеното от КЗЛД решение в частта му, която разпорежда на Златанов съобрази операциите по обработване на лични данни с разпоредбите на чл. 6, 1, б. а - е от Регламент /ЕС/ 2016/679 и засяга легитимни права. Неоснователен е доводът за обратното, при липсата на мотиви за целесъобразността на разпоредения способ.

Предвид изложеното не са налице касационни основания за отмяна на решението на АС и то следва да се остави в сила като законосъобразно и обосновано.

При този изход на делото основателно е искането на ответника по касация за присъждане на разноски, но по делото липсват доказателства такива да са сторени в касационното производство.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 133 от 24.01.2022 г., постановено по адм. дело №1221/2021 г. по описа на Административен съд - Пловдив.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИАНА ДОБРЕВА

секретар:

Членове:

/п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ

/п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ