ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 184

С., 02.11.2017 г.

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети октомври, две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА

ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

изслуша докладваното от съдията Първанова ч. гр. дело № 3684 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на С. Л. Н. от [населено място], обл. В., срещу решение № 43/04.07.2017 г. по гр. д. № 127/2017 г. на Видинския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 650/12.12.2016 г. по гр. д. № 1505/2016 г. на Видинския районен съд, с което е постановено на основание чл. 51, ал. 2 ЗН вписване на отказ от наследство, поради това че жалбоподателката не е заявила дали приема наследството на Л. В. Н., в определения й от съда срок.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че е налице осноанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване по следните въпроси: трябва ли въззивният съд в производството по обжалване на решението по чл. 51 ЗН да приеме направеното пред него изрично изявление на призования към наследяване, че приема наследството, без това да е сторено в първоинстанционното производство поради уважителни причини; следва ли да се постанови вписване на отказ от наследство след като е заявено, че то е прието с конклудентни действия.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответника по частната касационна жалба – [фирма], в който изразява становище за недопустимост, респ. неоснователност на същата.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., след преценка на данните и доводите по...