ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 520
София, 02 ноември 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело № 3538/2017 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Производството е образувано по частна касационна жалба на Н. И. Н., [населено място], подадена чрез адвокат М. Р., срещу определение № 940 от 10.07.2017 г. по в. ч. гр. дело №440/2017 г. на Русенския окръжен съд в частта, с която е потвърдено протоколно определение от 11.04.2017 г. по гр. дело №2395/2015 г. на Русенския районен съд относно прекратяване производството по предявения от ищцата Н. Н. срещу [фирма] – София евентуален иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД.
Въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд, като е приел, че евентуално съединеният иск с правно основание чл. 26, вр. чл. 42, ал. 2 ЗЗД е недопустим. Според окръжния съд, не само липсва процесуална легитимация по такъв иск, но липсва и правен интерес, като сочи в тази връзка ТР № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че единствено мнимо представляваният разполага с правото както да потвърди договора, сключен от негово име без представителна власт, така и да се позове на недействителността по чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Въззивният съд е приел още, че другата страна по договора, която не разполага с право да го отхвърли няма и право, респ. – правен интерес, да се позове на недействителността; още по-малко такъв правен интерес е налице за трети за договора лица.
Жалбоподателката счита, че обжалваното определение...